Обикновено се идентифицираме предимно с една от тези части на своята личност. Ако сме работохолици, силно се идентифицираме с онази своя личност, която е усърден работник, и като цяло пренебрегваме, отричаме или потискаме дружина, която е може би хедонист, любител на удоволствията, или която обича просто да съществува. Понякога усещаме конфликт между двете и се мятаме от едната към другата.
Много е интересно да опознаем всички характери в себе си и да ги уважаваме. Всеки от тях е важна част от нас. Всеки от тях е аспект на личността ни, който трябва познаваме, да се научим да уважаваме, да изследваме и ценим. Позволявайки си да опознаем и да изразим всички подличности в себе си, ние постигаме равновесие, вместо да се идентифицираме само с едната страна на полярността. В идеалния случай искаме да изследваме и двата полюса, след което да можем да си изберем подходящите моменти, в които да отдаваме ръководната роля на една от личностите си.
Опознаването на различните Азове е много бълнуващо занятие. Понякога мисля за себе си като за семейство, а не за един човек. И както е в повечето семейства, има и конфликти, има и много любов. Идеята е да позволим на всеки член на семейството да играе своята роля, да изразява себе си и да бъде уважаван за приноса си в семейството, така че то да живее в хармония.
Друга интересна метафора за ситуацията вътре в нас е да мислим за себе си като за комитет. Когато човек мисли за себе си като за комитет, лесно се обяснява защо е толкова трудно да се свърши някоя работа или да се вземе решение. Всички знаем какво става, когато се налага да бъде взето решение от комитет. Един иска едно, друг - друго, и през половината време нищо не се върши. Ако успеете да опознаете членовете на вътрешния си комитет и да им позволите ясно да се изразяват, тогава вие в качеството си на съзнателна личност ще можете да взимате решения, вместо да позволявате на произволна част от себе си да заграбва властта.
Обичам да мисля за себе си и като за театър, в който всички герои играят своята драма на вътрешна сцена. Склонни сме да привличаме в живота си хора, които отразяваш различните герои в нас - привлечени сме и привличаме хора, които наподобяват нашите подличности. Така изявяваме външно вътрешната си драма. В живота ни има много уроци, от които се учим да виждаме отраженията си в хората и онова, което те ни показват за нас самите.
Крайната цел е да опознаем, обикнем и приемем вътрешните си аспекти. Никоя част от нас не е лоша. Всяко нещо във вселената иска да бъде обичано и приемано. Онова, което не обичате и не приемате, ще ви следва навсякъде, докато не го обикнете и приемете.
За много от нас, например, е трудно да признаем, че в нас съществува и гневен човек. Всъщност, той наистина е гневен, защото никога не е бил изслушван и не е имал шанс да бъде приет. Но щом започнем да намираме безопасни, удобни и подходящи начини да почувстваме гнева си, да го преживяваме и да го изразяваме, този наш Аз става призната част от нас и успяваме да разтоварим голяма част от „заряда“.
Всеки вътрешен герой е значим за живота ни и всеки има какво да ни даде. Но една от най-важните части на личността ни е вътрешното дете, детето, което винаги живее във всеки от нас. В действителност в нас има много деца. Имаме по едно дете от всяка възраст - от новородено до младеж.
Тези деца в нас имат множество различни аспекти. Имаме дете, което е много уязвимо и емоционално. Всъщност именно детето в нас е център на емоциите. И за да се научим да бъдем свързани с емоциите си, да обичаме и приемаме чувствата си, трябва да бъдем във връзка с уязвимото дете вътре в себе си.
В нас има и дете, което е игриво, което знае как да се забавлява, точно както малките деца обикновено знаят как да си прекарваш добре, как да играят. Всички имаме такова дете в себе си, дете, което е весело и се забавлява, и играе, и постоянно търси забавното в живота.
Имаме си и дете вълшебник. Това е онази част от нас, която е естествено настроена да приема вълшебствата на вселената. Като възрастни повечето забравяме за тях. Когато сме били деца, сме знаели, че съществува магия и сме били свързани с нея. Интуитивно сме разбирали вълшебствата на малките растения и животните, а може дори да сме си говорили с елфи и феи, или каквото друго е означавала магията за нас.