В нас има и мъдро дете. Това е онази част от нас, която е истинна, която вижда и знае какво чувстваме, какво чувстват другите; дете, което умее да прониква отвъд повърхностното лицемерие на обществото на възрастните и винаги достига до същината на всяка ситуация.
Добър начин да започнем да се свързваме или да осъзнаваме детето в себе си (пък и много други подличности), е вглеждането в истинските деца. Децата отразяват детето в нас. Сигурна съм, че всички сте изпитвали чувството да погледнете дете в очите и да усетите дълбока връзка. Или сте виждали заиграло се дете и това е предизвиквало игривия Аз. Или някое дете ви е казало нещо толкова мъдро, че сте били разтърсени. Чувствате, че това дете някак си знае повече от вас. Това е отражение на детето вътре във вас.
Детето в нас определено е един от най-важните ни аспекти, с които трябва да се свържем. Една от причините е фактът, че като духовни същества ние влизаме във физически тела и се раждаме в света като деца. Детето е онази част от личността ни, която се намира най-близо до нашата духовна същност. Когато детето се ражда, то е чиста духовна същност, защото до този момент не е имало контакт и опитност в света. Затова така се трогваме край малки дечица - виждаме отражението на най-съкровената си, най-прекрасната си, най-невинната си духовна същност. У детето тази същност все още не е заровена и скрита.
Свързвайки се с детето в себе си, ние установяваме контакт с най-дълбоката си и чиста духовна същност. Изграждайки връзка с вътрешното си дете, ние автоматично формираме по-задълбочени и силни отношения със същността си, и тогава може да се прояви духовната ни същност.
.Друга важна причина да се свържем с детето в себе си е това, че то е ключът към творческите ни способности. Всички знаем колко изобретателни са децата, освен ако вече не са им поставени възбрани. Най-малките притежават неограничен творчески потенциал. Те постоянно играят с въображението си с удивителна лекота. Нали знаете: да си поиграем на къщичка, да си поиграем на пожарникари, да се направим на това, да се направим на онова. И веднага се потапят във въображаемия си свят. Пълни са с фантазии и творчество. Обожават да рисуват. Обожават да оцветяват. Постоянно си пеят песнички. Танцуват. Те са вълшебни творчески същества.
И всички ние също сме такива. Всички сме притежавали тази магическа, творческа същност като деца, но като възрастни сме я потиснали и възпрепятствали. Затова, свързвайки се с детето в себе си, ние освобождаваме творческата си енергия.
Ключът към креативността е волята да изпробваме нещо, да рискуваме да го направим и да видим какво ще се случи. Нашето творческо дете е онази част от нас, която не се бои да опитва нови неща. Когато децата рисуват, те не се притесняват дали рисунките им ще изглеждат така, както би искал някой критик. Правят го просто заради радостта от самото действие. Ето така може да бъде освободена нашата творческа енергия - като почувстваме същността на детето в себе си и бъдем готови да опитваме забавни, приятни, вълнуващи, нови, различни неща. Непрекъснато установявам, че когато хората се свържат с вътрешното си дете, те откриват нови простори за творчество в себе си, което е изключително забавно и удовлетворително.
Детето е и ключът към близостта в отношенията. Тъй като детето е онази част от нас, която изпитва най-дълбоки чувства, тя може истински да обича. Тя е уязвимата част, която може да бъде обидена и наранена. За да чувствате истинска близост с друг човек, трябва да имате връзка със своята уязвимост, със своята любов, дори със своята ранимост.
Затова именно уязвимото дете в нас ни позволява да се чувстваме близки и интимни с други хора. Ако не сме в допир с детето, не можем да преживеем истинска близост. Научавайки се да поддържаме връзка с детето в себе си, да се грижим за него, да го защитаваме и подходящо да го изразяваме, ние можем да преживяваме интимност в живота си по здравословен и пълноценен начин.
Някои хора са свързани с детето в себе си. Част от вас може би вече знаят, че имат връзка с детето в тях или познават други, които имат такава. С такива хора обикновено е весело да се общува и те ни трогват емоционално. Докосват ни така, както го прави едно дете.
Мнозинството от нас обаче са потиснали или скрили детето в себе си, тъй като още в ранна възраст са открили, че светът не е безопасно място за едно дете. Така от невръстна възраст сме започнали да градим защитни стени около детето. Голяма част от структурата на личността ни всъщност представлява защита, създадена да се грижи за тази тъй чувствителна, уязвима, емоционална същност, каквато представлява вътрешното дете. Издигаме все по-здрави стени и все повече механизми за оцеляване в суровия свят, който не е предвиден за това невинно дете.