Даже отначало всичко това да ви се струва глупаво, накрая ще ви донесе много равновесие, хармония, радост и удовлетворение в живота ви.
Творческа изява
Много хора си мислят, че не са творци. Постоянно го чувам на семинарите си - хората ми казват: „Аз не съм творец.“ Не вярвам в това. От работата си с много хора съм установила, че след като надмогнем ограничените си схващания, бариери и страхове, всички сме творчески същества. Не знам какво по-голямо доказателство ни е нужно от това, да се вгледаме в живота си и да разберем, че на метафизично ниво сами сме го сътворили. Да, разбира се, той не е съвършен, но все пак е могъщо проявление на творческата ни способност. Трябва да признаем колко невероятен е животът ни и, следователно, колко невероятни сме самите ние. Създали сме в живота си силни, интересни, дори удивителни преживявания и хора. И те всички отразяват нашата творческа способност.
Ние творим собствената си действителност всеки миг, независимо дали го съзнаваме. Ако не го съзнаваме, създаваме по навик и по стари модели. Ставайки все по- съзнателни, ние ставаме и по-способни да създаваме онова, което истински желаем.
Открила съм, че схващането, че не сме творци, обикновено идва от някакво предишно програмиране или обусловеност, които сме възприели. Някой някога ни е казал, че не сме творци, и ние сме му повярвали. Или пък, получавайки критики и неодобрение или недостатъчно поощрение и подкрепа в изразяването на собствената ни креативност, сме направили извода, че не сме креативни.
Мнозина са склонни да идентифицират творческата способност с конкретни типове изразяване. Всички знаем, че музиката и танцовото изкуство са творчество, но не сме убедени, че управляването на бизнес, грижите за домакинството и родителството са също творчески процеси. А като се замислите, нима може нещо да бъде по-творческо от отглеждането на дете? Това е върховен творчески акт. Да създадеш друго човешко същество и да се научиш как да го подкрепяш в изразяването на собствената му съзидателност, е вероятно най-голямото предизвикателство. Готвенето е творчество. Много от дейностите, чрез които си почиваме, и дори най-незначителните неща, които правим постоянно, също са творчески. Тъй като обаче ни се удават лесно и естествено, обикновено не ги смятаме за такива.
Започнете да мислите за ония неща, които вършите и които са ви приятни, които ви се удават леко и естествено, и вижте техния творчески аспект, начина, по който те представляват едно наистина важно изражение на вашето битие. Опитайте се да поемете някои рискове. Правете нови и различни неща, които ви се струват творчески. Забелязала съм, че много хора се мислят за прекалено стари, за да опитват нови дейности, особено „творчески“ - щом не са започнали като деца или младежи, смятат, че сега е прекалено късно.
Винаги поощрявам хората да фантазират, да мислят за творческите неща, които биха искали да направят. Вижте дали има нещо, което можете да направите, стъпка в посока към тези фантазии, колкото и необичайни да са те. Никога не е прекалено късно.
Знаем, че по същността си всеки е творческо същество, духовно битие, проявено във физическа форма. Тялото ни е първият творчески акт. Създаваме тяло, за да изразим духа си. Знам, че много хора не харесват телата си и не смятат, че това е възможно най-доброто ни творение, но телата ни всъщност се намират в непрекъснато творческо изменение. С промените вътре в нас, се променя и тялото ни, като изражение на нашия дух. Така че колкото повече учите, разбирате и изразявате творческия си дух, толкова повече духът ви се проявява в първия ви творчески проект - вашето тяло.
Започнете да се вглеждате в тялото си като свое творение и вижте как то изразява духа ви. Наблюдавайте начините, по които пречите на духа си да се изразява и как това се отразява на тялото ви. Когато отстраните тези препятствия пред творческото си изразяване, тялото ви ще отрази трансформацията.
Основната бариера пред креативността ни като възрастни е вътрешният ни критик - онази част от самите нас, която критикува действията ни. От света около себе си сме възприели идеални стандарти, начини, по които смятаме, че трябва да се вършат нещата. Вътре в нас живее един критик, който ни порицава, когато не правим нещо така, както той мисли, че трябва. При повечето от нас именно този критик ни пречи да предприемаме рисковете, които са необходими, за да изразим творческото в себе си.