Творчеството изисква експерименти, фундаменталният принцип на креативността е да правиш нещо, да изразяваш нещо, да опитваш нещо. Човек трябва да бъде готов да позволи на неща, които не мисли за особено прекрасни и идеални, да се изразят независимо от начина на изява. Да остави изразните средства да се леят. Творците са готови да допускат грешки. Почти всички преуспели хора твърдят, че са преживели повече провали, отколкото успехи. Пробвали са много неща, които не винаги са се получавали. Част от тях са били голямо разочарование, но хората са продължили да поемат рискове отново и отново.
Това, което ни пречи да постигнем успех, е критикът вътре в нас, който ни казва: „Не си кой знае колко умен“, „Нямаш талант“, „Не знаеш как да направиш това“, „Не си толкова кадърен, колкото еди-кого си“, „Не те бива толкова, колкото трябва“ или пък „Гледай какво направи, за нищо не става“, „Това е абсурд“, „Това не върши работа“. У всички ни в някаква степен е налице такава самокритика. Онези, които са позволили на творческото да блика в живота им, са успели по един или друг начин да отстранят критика, за да дадат възможност на енергията да протече спонтанно.
Трудно е да се справим с вътрешния си критик и лесно решение на въпроса няма. Първата стъпка е да разпознаем критика, да започнем да забелязваме какво ни казва и да се свържем с източника на този глас. При повечето от нас той идва от ранното ни детство, когато сме получавали критики от родителите си, от братята и сестрите си, от учителите си и всички около нас, които са ни казвали: „Не го правиш достатъчно добре“ или „Не го направи, както трябва“, „Ти си лошо момче (момиче)“. И ние сме попили това неодобрение. Когато започнете да осъзнавате вътрешния си критик, да го познавате и да знаете откъде идва, започвате да се освобождавате от това, непременно да му вярвате.
Като че ли не е от особена полза просто да се опитваме да накараме критика да млъкне. Критикът има силен глас. Ключът е в това, да започнем да му обръщаме внимание и да си казваме: ,Да повярвам ли?и, „Наистина ли е така?“, „Трябва ли да го оставя да ръководи живота ми?“, „Трябва ли да позволя това да ме спира?“
Задавайки си тези въпроси, можете да започнете, да изслушвате критика, да чувате какво ви казва, след което да продължите и въпреки всичко да направите това, което желаете. Можете да си кажете:,Добре, господин критик, благодаря, че споделихте вижданията си. Аз сега все пак ще направя това, което съм решил, дори да не се получи идеално. Ще го направя, понеже мисля, че ще бъде забавно, защото искам да опитам нещо ново и съм готов да бъда като дете. Искам да играя, да опитам нещо ново, да рискувам, да експериментирам и да се уча чрез действие. Ако не го направя по съвършения начин - чудесно, ще опитам пак и следващия път ще стане по- добре. Или пък ще забравя за това и ще направя нещо друго. Всъщност няма значение.“
Творчеството изисква игра. Изисква забавление. Изисква чувство за приключение. Научете се да гледате малко по-леко на нещата и да не ги приемате твърде на сериозно. Ако се взимаме много на сериозно, не можем да имаме авантюристичен дух, позволяващ ни да изследваме нови места.
Един от ефективните начини да се справим с критика и да освободим по-голямата част от нашите творчески способности е да приложим някои изясняващи действия. Ако имате дневник или искате да започнете да си водите такъв, опитайте да записвате творческия си глас, след което да описвате всички бариери и забрани, които му пречат. Или да запишете гласа на критика си. Напишете всичко, за да можете обективно да видите кое всъщност ви спира, какви схващания относно самия себе си ви пречат да бъдете творец.
Ето едно предложение как да отприщите потока на своята креативност, да разберете начина, по който се самоблокирате, и да започнете да разчиствате част от тези препятствия. Помислете си за нещо, което винаги сте искали да направите и което ви се струва творческо, нещо, което никога не сте опитвали или никога не сте си мислили, че можете да направите. Например, ако не смятате себе си за художник, опитайте се да нарисувате картина.
Вземете необходимите материали - листове, моливи или каквото друго желаете. Заслушайте се в чувствата си, които ви пречат, които ви казват, че не можете да рисувате или че няма да се получи достатъчно добре. После вземете лист и молив и запишете всички самокритични и скептични гласове или чувства, които изпитвате. Например: „Само ще изхабя листа, защото съм ужасен художник“ или „Просто не знам как да го направя“, или пък „Ще изглежда страшно глупаво.“ Напишете всичко, което чувствате. После позволете на творческия си глас да се изрази, записвайки всичко, което той ви казва. Може би е нещо такова: „Е, всъщност няма значение как ще се получи, просто искам да го направя, защото ще бъде забавно“ или „Ще ми се да взема тия цветове, да ги сложа на хартията и да видя какво ще излезе“, или пък „Искам да експериментирам с това“. Продължете да водите този диалог известно време, докато почувствате, че сте освободили достатъчно място, за да опитате с рисуването. Давайте!