Стъпка четири е да следваме собствената си истина. Всички ние дълбоко в себе си притежаваме съкровено чувство за онова, от което се нуждаем и което е правилно и добро за нас. За да можем да достигнем до него, трябва да обръщаме внимание на чувствата и интуицията си. Трябва да се научим да се вслушваме в себе си и да се доверяваме на доловеното. Трябва да поемаме риска да постъпваме така, както смятаме, че е редно. Даже да грешим, трябва да го правим, за да се учим и израстваме. С известна практика лесно можете да се научите да развивате способността да получавате и следвате съветите на вътрешния си наставник.
Стъпка пет е създаването на визия. Как би изглеждал и какво би било чувството от изпълнения с истинско благоденствие живот? Къде и как бихте искали да живеете? Как бихте се чувствали? Какви бихте искали да бъдат взаимоотношенията ви с другите? Каква работа или творческо изразяване бихте си избрали? Какви други аспекти на начина ви на живот можете да си представите? Как би протичал един обикновен ваш ден? Как бихте се чувствали в края на деня? Важно е да си представите всички тези неща. Въображението е могъщ инструмент на сътворението. Яркият образ за дадено нещо често отваря вратите за неговото проявление.
Стъпка шест е поставянето на цели. След като получите усещане за цялостния образ на благоденствието, можете да си поставите конкретни цели. Има случаи, когато е полезно да си поставяте цели, и други, в които е най-добре за известно време да се освободите от целите и просто да видите накъде ще ви отведе животът. Затова се допитайте до себе си и ако засега не ви се струва добре да си поставяте цели, недейте. Ако пък ви се струва вълнуващо и забавно, или пък полезно, давайте, опитайте. Целите могат да ни помогнат да постигнем яснота, вдъхновение и съсредоточаване. Те обаче могат да работят и срещу нас, ако сме твърде силно вкопчени в тях или прекалено усърдно се стремим да ги постигнем. Затова се опитвайте да не настоявате да се осъществяват по определен начин или в определен срок. Не се безпокойте как ще ги реализирате, а позволете на висшата творческа сила да се погрижи за детайлите. Придържайте целите си леко, като връвчица на балон, и им позволявайте да се променят и еволюират така, както го правите вие. Може да откриете, че едни неща се случват така, както сте се надявали, а други - не. Може да установите даже, че целият ви живот върви в съвсем различна от очакваната посока. Помнете, че в този живот душите ни имат цел, която може да не разбираме докрай, но всичко, което ни се случва, е част от пътуването на душата. Учете се от всичко, което срещате по пътя си. Следвайте интуицията си. Ако дадена цел е добра за вас, тя ще се разгърне по естествен начин. Позволете на вътрешния си наставник да ви води.
Стъпка седем е споделянето на даровете. Следвайки тези стъпки, ще откриете, че по естествен начин изразявате и развивате особени дарби и способности, с който сте дошли в живота. Когато следвате сърцето си и сте се посветили на изцелението и израстването, просто няма начин да не ставате все повече личността, която трябва да бъдете. Стига да не сме блокирали способността си да успяваме и получаваме, животът винаги ни възнаграждава по подходящ начин за онова, което даваме. Отвръщайки на призивите, ние развиваме правилен начин на живот. Накратко казано, вселената ни плаща, за да бъдем максимално самите себе си! Възможността да споделяме даровете си и чрез това да променим света е едно от най-удовлетворителните преживявания, които можем да изпитаме в живота, и съществен елемент от сътворяването на истинско благоденствие.
Помнете, че никой от нас не живее във вакуум. Ние сме силно повлияни от света около нас и оказваме същото мощно влияние върху него, независимо дали го осъзнаваме. Ние сме неделима част от цялото. Можем да изпълним живота си с благоденствие, само ако светът пребивава в благоденствие. А това може да стане, само когато се научим как да почитаме и уважаваме планетата, на която живеем, и всички други живи същества, които я обитават. Вярвам, че онези от нас, които вече имат щастието да преследват личното си израстване, имат и отговорността да използват наученото, за да превърнат света в едно по-здравословно и благоденстващо място за всички нас. Тъй като всички сме част от едно съзнание, най-ефективният начин да го постигнем, е като поемем отговорността за собственото си изцеление. Колкото no-съзнателни и уравновесени ставаме, толкова повече ще живеем в интегритет, ще следваме своята истина и ще носим изцеление на света. Необходимо е да попитаме вътрешния си наставник какви конкретни действия да предприемем, за да дадем своя принос към света.