Може да се каже простичко така - женското в нас казва: „Чувствам го.“ Мъжкото отвръща: „Чувам те, какво искаш да направя?“. Тя казва: „Искам това.“ А той: „Това ли искаш? Добре, чудесно. Ще ти го дам.“ Това единение на женска и мъжка енергия вътре в човека е в основата на всяко творение. Женска интуиция плюс мъжко действие е равно на съзидание.
За да можем да живеем хармоничен и творчески живот и двете енергии трябва да функционират пълноценно и ръка за ръка. Необходимо е да поставим женската енергия във водеща позиция. Естествената й функция е да напътства. Женската енергия е настроена на честотите на висшия разум на вселената. Ние, разбира се, искаме да бъдем напътствани от този разум. Функцията на мъжката енергия е да се вслушва в този разум и да открива начини да го осъществи в света. Истинската функция на мъжката енергия е яснотата, прямотата и страстната сила, основаващи се на онова, което ни казва вселената вътре в нас чрез женското ни начало.
Да не забравяме, че говоря за вътрешен процес. Хората понякога се объркват, понеже схващат думите ми буквално. Мислят, че според мен жените трябва да казват на мъжете какво да правят, а мъжете - да слушат и да правят всичко вместо тях. Не това имам предвид, а само, че във всеки от нас подтикващата енергия би трябвало да бъде женското начало, вътрешният наставник, а мъжкият аспект - енергията, която осъществява вътрешното ни познание.
Идеята за мъжкото и женското начало е само един от начините да кажем, че трябва да се вслушваме в собствената си истина и познание и да имаме воля да действаме в съгласие с тях.
Ако проектираме външно понятията мъжка и женска енергия, настъпва объркване. Стереотипните идеи за женската и мъжката енергия важат за начина, по който те функционират вътрешно. Ако се опитаме да ги накараме да функционират външно, заявявайки, че жените трябва да са такива и такива, а мъжете - такива и такива, ние се самоограничаваме: жените изразяват само женската си енергия, а мъжете - само мъжката. А са ни нужни и двете. Вътрешно всеки индивид е цялостно мъжко-женско същество.
Хората понякога се плашат, когато чуят тази идея. Боят се, че накрая всички ще се окажем еднакви. Ако сме завършени мъжко-женски същества, всички ще станем андрогини. Установила съм, че не е така. Вярното според мен е, че когато една жена позволи мъжката й енергия да я подкрепя вътрешно, когато започне да й се доверява, тя започва да се чувства по-спокойна, да бъде женствена, открита, мека, емоционална, приемаща, познаваща своята мъжка сила, която я подкрепя и се грижи за нея. По същия начин, когато мъжете си позволят да усетят силата на своя женски аспект, това укрепва мъжествеността им. Те се чувстват no-енергични, по-силни, по-могъщи.
Вместо да бъдем андрогини, взаимоподобни, нашата мъжественост, или женственост, се усилва и ние можем да се изявяваме в реалността, както желаем, без да се ограничаваме само с едната половина на съществото си.
Мнозинството от нас все още не се е научило да позволява и на мъжката, и на женската си енергия да функционират естествено в подходящо отношение помежду си. В нашата култура използваме мъжката си енергия, способността да мислим и да действаме, да потискаме и контролираме женската си интуиция, вместо да я подкрепяме и изразяваме. Наричам тази патриархална употреба на мъжката енергия „старата мъжественост“. Тя съществува по равно в мъжете и жените, въпреки че често е по-очевидна и външно изразена при мъжете, и по-недоловима, и вътрешна - при жените. Старата мъжественост е онази част от нас, която иска да управлява. Добър пример за старата мъжка енергия, лишена от мъдростта и наставленията на женското начало, е войната. Мъжът се ужасява от женската сила, защото не иска да се подчини на могъществото на вселената. Страхува се, че ако се предаде, ще изгуби индивидуалността си.
Старата мъжественост прави женствеността безпомощна. Силата й не може да се движи директно в света. Затова често се проявява по косвени пътища. Ако не можем да изразим женската си енергия чрез мъжката, тя може да се прояви само непряко, прикрито, чрез манипулация. Енергията трябва да отиде някъде; ако не се прояви, тя може да причини неприятности, дори физическо заболяване.
Онази част от нас, която изразява старата мъжественост, се страхува от силата на женствеността, защото тя е силата на духа. Тя е силата на вселената, която сякаш заплашва да стане неуправляема. А ние се боим да не загубим ръководната си позиция. Страх ни е да се предадем на висшата сила на вселената и да повярваме, че наистина тя знае какво да прави.