Тамара взе първата и така я завъртя, че да види думата, която бе написана.
Прима.
Премести я до втората урна и завъртя и нея, за да видят втората дума.
Материя.
Кал знаеше, че прима материя е термин от алхимията. Означаваше първата субстанция на света, онази, от която идваше всичко, което не е хаос: земя, въздух, огън, вода, метал и душа.
Чу се силно изщракване и част от стената се завъртя, за да разкрие добре осветен коридор.
- Леле - рече Кал.
Не знаеше къде е очаквал да ги заведе Тамара - може би в стаята си или в някое тихо ъгълче на къщата. Но не бе очаквал тайна врата.
- Кога възнамерявахте да ми кажете това? - обърна се Аарън към Тамара. - Живея тук от цял месец!
Тамара изглеждаше много доволна, че е скрила тайната от него.
- Не съм смятала да го показвам никому. Имаш късмет, че го виждаш сега, Макарю!
Аарън и се изплези.
Тамара се разсмя и влезе в коридора, като се протегна, за да вземе една факла от стената. Тя светеше в златистозелено и изпускаше слаб мирис на сяра. Тя слезе надолу по коридора и спря, когато осъзна, че момчетата не са по петите и. След това щракна с пръсти и тръсна къдравата си коса.
- Хайде - каза тя, - какво се мотаете?
Те се спогледаха, свиха рамене и я последваха. Докато вървяха с Пакостник, който сумтеше подир тях, Кал осъзна защо коридорите са толкова тесни. Те опасваха къщата като вени около кост и всеки в общите стаи можеше да бъде шпиониран. На регулярни интервали имаше малки капандури, които се отваряха, за да влиза въздух. Покриваха ги украсени железни регистри.
Кал отвори един и надникна в кухнята, където персоналът наливаше розова лимонада в чисти стомни и поставяше парченца риба тон върху отделните филии, наредени в големи стъклени подноси. Отвори друг и видя как Алекс се прегръща със сестрата на Тамара на дивана зад двете медни статуи на хрътки. Докато гледаше, Алекс се приведе и целуна Кимия.
- Какво правиш? - попита Тамара шепнешком.
- Нищо! - отвърна Кал и затвори капандурата. Продължи още малко напред, без да се поддава на изкушението, но спря, когато чу родителите на Тамара. Чу как госпожа Раджави казва нещо за гостите на тържеството. Кал знаеше, че трябва да следва Тамара, но спря да подслушва.
Аарън също спря и погледна към Кал. Кал му махна с ръка, а Аарън и Тамара дойдоха при него до капандурата. Аарън я отвори с гъвкавите си пръсти и всички надникнаха долу.
- Не би трябвало... - започна Тамара, но по средата на изречението любопитството надделя над възраженията и. Кал се запита колко ли често прави това сама и какви ли тайни е научила по този начин.
Майката и бащата на Тамара стояха прави в кабинета си, а помежду им имаше махагонова маса. Върху нея бе поставена шахматна дъска, макар Кал да не видя обичайните рицари, пешки и топове. Вместо това имаше странни фигури, които не му бяха познати.
- ... Анастасия, разбира се - довърши господин Раджави. Хванаха го по средата на изречението.
- Разбира се - кимна госпожа Раджави.
Взе празна чаша от един сребърен поднос и докато ги гледаха, я напълни с някаква бледа течност.
- Искаше ми се да може да не каним семейство де Уинтър на тържествата. Те вярват, че ако се правят, че още сме в Златния век на магическата търговия, другите няма да забележат колко семпли са станали както дрехите, така и разговорите им. Добре че Тамара охлади мераците на сина им след началото на училището.
- Де Уинтър още имат приятели в Асамблеята - изсумтя господин Раджави. - Не
искам да ми бъдат врагове.
Аарън бе разочарован, че просто клюкарят, но Кал бе във възторг. Родителите на Тамара бяха страхотни, реши той. Всеки, който не искаше да кани Джаспър на купон, бе номер едно.
- Очевидно е, че искат да кръстосат пътя на най-младия си син с този на макара -направи гримаса госпожа Раджави. - Надяват се, че ако станат приятели, ще вземе и той да се прочуе, а покрай него и семейството.
- От това, което ми разказа Тамара, Джаспър не се е харесал на Аарън -коментира сухо господин Раджави. - Няма от какво да се безпокоиш, скъпа. Тамара е в групата чираци на Аарън, а не Джаспър.
- Както и Калъм Хънт, разбира се - отпи от чашата си майката на Тамара. - Какво мислиш за него?
- Прилича на баща си - намръщи се господин Раджави. - Жалко за Алистър, наистина. Бе обещаващ метален маг, когато учеше при майстор Руфъс.
Кал замръзна. Аарън и Тамара го гледаха напрегнати, а господин Раджави продължи: