- Полудя след смъртта на жена си в Студеното клане. Твърдо отказва да прави магии и пропилява живота си. Но защо да не приемем сина му? За да го избере за чирак, майстор Руфъс трябва да е видял нещо в него.
Кал усети ръката на Тамара върху своята. Тя го издърпа от капандурата, а Аарън я затвори след тях. Продължиха надолу по коридора. Кал държеше пръстите си заровени в козината на Пакостник, за да се успокои. Почувства стомаха си празен и изпита облекчение, когато стигнаха до тясна врата, която се отвори тихо. Озоваха се в нещо, което приличаше на още един кабинет.
Златистозелената светлина на факлите показа удобни дивани в центъра на стаята, маса за кафе и бюро. До едната стена имаше рафт с книги, но томовете не бяха така красиво подвързани като тези, които Кал видя в библиотеката. Изглеждаха стари, прашни и изтъркани. Някои имаха скъсани гърбове, а други представляваха просто ръкописи, навързани с мръсни ластици.
- Какво е това място? - попита Кал, когато Пакостник скочи на един от диваните и го обиколи няколко пъти, преди да се свие да спи.
- Скривалище - блеснаха очите на Тамара. - Родителите ми не смятат, че зная за него, но аз знам. Има книги за опасни вълшебни техники и всякакви записки от едно време. Имало години, когато маговете можели да правят пари с магия и ръководели огромни корпорации. После прокарали закон, според който не можеш да правиш пари в нормалния свят. Някои семейства изгубили всичко.
Кал се запита дали точно това не се е случило със семейството на Джаспър и дали и семейство Хънт не са правели пари по този начин. Или семейството на майка му? Осъзна, че не знае нищо за него.
- А как изкарват пари магьосниците? - попита Аарън и огледа стаята. Очевидно мислеше за огромното имение, в което се намираха, и за тържеството, което бяха посетили.
- Можеш да работиш за Асамблеята или на нормална работа - обясни Тамара. -Но ако си имал пари от едно време, може да ги инвестираш.
Кал се запита как Константин Мадън е натрупал състояние, но съобрази, че търговските закони едва ли означаваха нещо за него, щом воюваше с останалите магове. Това накара Кал да се сети за причината, поради която бе отишъл при Тамара на първо място.
- Смяташ ли, че някой от тържеството може да се върне в Магистериума? - попита Кал. - И да ме откара там?
- До Магистериума? Но там няма никого - отвърна Аарън.
- Все трябва да има - възрази Кал. - Някъде трябва да спя. Не мога да се върна вкъщи.
- Стига глупости - каза Тамара, - ще останеш тук, докато започнем училище. Ще плуваш в басейна, ще се упражняваш в магия. Вече съм се разбрала с нашите. Ще си имаш стая и всичко останало.
Кал се протегна и погали Пакостник по главата. Вълкът дори не отвори очи.
- Не смяташ ли, че родителите ти ще възразят?
Все трябваше да са чули какво говорят за него останалите.
- Ще се радват да си наоколо - поклати глава Тамара. На Кал му стана ясно, че не всички причини за това са безкористни.
Нямаше обаче къде другаде да иде, а и не бяха казали нищо лошо за него. Смятаха, че майстор Руфъс си има причина да го избере.
- Обади се на Алистър - рече Аарън. - Нека не се тревожи. Дори да не иска да се върнеш в Магистериума, хубаво е да му кажеш, че си добре.
- Аха - отвърна Кал и си спомни за баща си, свит до стената на склада. Чудеше се с каква решителност може да го преследва и убие. - Утре. След като се наядем в бюфета, поплуваме в басейна и намерим нов начин да прецакаме Джаспър.
- Може да се поупражняваме и с магията - ухили се Аарън. - Майстор Руфъс страшно ще се изненада. Ще минем Втората врата преди всички останали.
- Важното е да е преди Джаспър - добави Кал, а Тамара се разсмя. Пакостник се завъртя по гръб и захърка тихо.
ГЛАВА ПЕТА
Времето, прекарано в „Гейбълс“, позволи на Кал да оцени какво е да бъдеш богат.
За закуска го събуждаха с камбанка, а после хапваха в голямата слънчева стая, гледаща към градината. Въпреки че родителите на Тамара предпочитаха лека закуска с хляб и кисело мляко, за гостите си не се скъпяха. На масата винаги имаше прясно изцеден сок и топла храна като яйца и сандвичи, а не зърнени закуски с мляко. Също и масло на бучки, което да си намажеш на филията, а на Пакостник даваха нарязано месо в купа, макар да не му разрешаваха да нощува в къщата. Спеше върху прясното сено в конюшните и изнервяше конете.
На Кал му бе трудно да повярва, че е попаднал на място, разполагащо дори със собствена конюшня. Имаше и дрехи, размера на Кал, чисто нови, изгладени и окачени в гардероба в стаята му. Бели ризи. Дънки. Бански.