- Това Семирамида ли е? - попита тя.
Кал кимна и бързо затвори чантата си.
- Бил е на мама.
- Зная. Помня, когато го направи. Беше умел метален маг. - Майката на Тамара наклони глава на една страна. - Семирамида е кръстен на асирийска царица, превърнала се в гълъб след смъртта си. „Калъм“ също означава „мир“. Гълъбите са символ на мира. Майка ти искаше това повече от всичко.
- Предполагам - отвърна Кал. Сега когато го наблюдаваха, му стана още по-неловко, а и малко тъжно, задето тази жена знаеше повече за майка му от него самия.
Госпожа Раджави му се усмихна и отметна един черен кичур от очите си.
- Трябва да те е обичала много. Сигурно ти липсва.
Калъм прехапа буза, като си спомни какво бе написала майка му в леда на пещерата, където бе загинала. Сигурно дълго време бе избирала името на Калъм. Вероятно бе направила списък, спорейки с Алистър за хиляди варианта, преди да се спре на името „Калъм“.
Калъм, който бе символ на гълъба, мира и войната. Преди Константин Мадън да го убие и да открадне малкото тяло за себе си. Кал бе тъкмо обратното на това, на което се бе надявала.
Кал осъзна, че стиска зъби толкова силно, че е прехапал бузата си до кръв.
- Благодаря ви, госпожо Раджави - наложи си да отговори той. След това, без почти да вижда накъде върви, се качи в автобуса. Пакостник го последва и седна на пътеката, така че всички останали трябваше да го прескочат.
Няколко деца вече бяха седнали. Аарън стоеше почти най-отпред. Смести се, за да позволи на Кал да се настани до него, после се загледа как господин и госпожа Раджави целуват Тамара за довиждане.
Кал се замисли за историите на Тамара за родителите и и за третата и сестра, превърнала се в една от Погълнатите. Спомни си колко строги и студени изглеждаха те на Изпита. Дали се преструваха, че са съвършеното семейство пред Аарън, идеалните родители, които той никога не бе имал?
Но каквото и да бяха опитали, Кал не смяташе, че се е получило. По време на целия път за Магистериума Кимия остана на задната седалка и плака.
Кал си спомни първия път, когато бе пристигнал в Магистериума. Спомни си колко странни и чужди му се виждаха пещерите, блестящи с биолуминесцентен мъх, подводните реки, миещи се в тинести брегове, и лъскавите сталактити, висящи от таваните като зъби.
Сега му изглеждаше като дом. Група смеещи се и бърборещи ученици влезе през вратите. Хората се запрегръщаха. Джаспър дойде в стаята и прегърна Тамара, макар - Кал подразнен отбеляза това - да бяха минали само две седмици, откакто я бе видял последно. Всички се събраха около Аарън, дори учениците от четвърта и пета година със сребърни и златни гривни. Започнаха да го тупат по гърба и да рошат косата му.
Кал усети ръка на рамото си. Беше Алекс, който бе пристигнал в Магистериума преди бавния автобус.
- Само помни - рече той и погледна към Аарън, - колкото и шум да вдигат останалите, ти си най-добрият му приятел.
- Така е - отвърна Кал и си каза, че ако Алекс е разстроен от скъсването с Кимия, не му личи особено.
Някой изтича до Кал през тълпата.
- Кал! Кал! - извика Селия. Рошавата и руса коса бе вързана на опашка. Изглеждаше много щастлива да го види и цялата грееше. Алекс се отдалечи с доволна усмивка.
- Добре ли изкара лятото? - попита Селия. - Чух, че си бил с Тамара? Сигурно е било невероятно! Беше ли на тържеството? Научих, че било уникално! Видя ли номерата на маговете? Наистина ли имаше замръзнали мантикори?
- Имаше замръзнали мантикори... но не в смисъла на наистина замръзнали -отговори Кал и се замая от многото въпроси. - Е, поне така мисля. Мантикорите истински ли са?
- Звучи супер! Джаспър ми разказа всичко!
- Джаспър е... - започна Кал. Погледна грейналото лице на Селия и реши да не настоява. Селия харесваше всички, не можеше да направи нищо по въпроса. - Да. Ти защо не беше там?
- О! - Селия се изчерви и сведе глава. - Ами... родителите ми не се обичат с тези на Тамара. Аз обаче я харесвам! - бързо добави тя.
- Не е задължително - каза той.
Тя изглеждаше объркана и на Кал му се прииска сам да се срита.
Какво знаеше той за това кое е задължително и кое не? Не правеше ли самият той списък с потенциално лоши характеристики? Задължително ли бе да харесва Тамара? Нали тя му бе най-близкият човек, както и Аарън.
Пакостник внезапно излая и постави лапи върху ризата на Селия, като прекрати разговора. Селия се разсмя.
- Калъм Хънт!
Гласът бе на майстор Руфъс, който си проправяше път през тълпата.
- Накарай вълка си да пази тишина, ако обичаш.
Погледна накриво Пакостник и вълкът се сви. Изглеждаше засрамен.