- Тамара, Аарън, Кал, елате с мен до стаите си.
Аарън се ухили на Кал, после метнаха чанти през рамо и последваха майстор Руфъс през тунелите. Знаеха пътя и Кал осъзна, че вече не се притеснява от увисналите сталактити и хладната тишина на пещерите.
Тамара спря да се огледа в един басейн, където бледи риби плуваха напред-назад. На Кал му се стори, че вижда кристална фигура да пробягва по стената зад нея. Дали не бе Уорън, или някой друг елементал? Той се намръщи, когато си спомни за малкия гущер.
Накрая стигнаха до старите си стаи. Майстор Руфъс пристъпи напред, за да позволи на Тамара да постави новата си медна гривна пред вратата. Тя се отключи веднага и ги допусна да влязат в помещенията.
Стаите бяха като тези, които бяха заварили по време на Желязната година. Същите полилеи, направени като пламъци, същият полукръг от бюра, същите плюшени дивани, разположени един срещу друг, същата огромна камина. Символи от слюда и кварц блестяха със светлоотражения, а три врати, на които бяха изписани имената им, водеха към спалните.
Кал тежко въздъхна и се отпусна на един от диваните.
- Вечерята е след половин час в трапезарията. После ще оставите нещата си и ще си легнете рано. Първокурсниците пристигнаха вчера, а от утре започваме уроците сериозно - заяви майстор Руфъс и ги загледа изпитателно. - Някои казват, че Медната година от чиракуването е най-тежка. Знаете ли защо?
Тримата се спогледаха. Кал не знаеше какъв отговор очаква майсторът.
Майстор Руфъс кимна, видимо доволен от тишината:
- Понеже сте наясно с основите, започваме с мисии. Класовете тук ще се ограничат с математика, естествени науки и няколко нови трика, но истинското обучение е навън, на терен. Започваме още тази седмица с няколко експеримента.
Кал нямаше представа какво да мисли за новата програма, но фактът, че майстор Руфъс и се радва, бе лош знак. Да излязат от влажните, усойни стаи на Магистериума звучеше забавно, но Кал бе бъркал и преди. По време на едно от „упражненията на терен“ едва не се удави под купчина цепеници. А от всички хора на света тъкмо Джаспър го бе спасил.
- Настанете се - каза майстор Руфъс и излезе от стаите им след обичайното си царско кимване.
Тамара пренесе куфара си към стаята.
- Кал, по-добре облечи униформата преди вечеря. Трябва да имаш готова в стаята, както беше миналата година. Не можеш да се явиш в трапезарията по дънки и риза, която крещи: „Д-р Маймун знае тайните ти“.
- Какво означава това всъщност? - попита Аарън.
- Не знам - сви рамене Кал, - взех я втора употреба.
След това се изтегна:
- Мисля да дремна.
- Аз не съм уморен. Ще ида до библиотеката - рече Аарън, като остави чантата си и тръгна към вратата.
- Искаш да разбереш какво е Алкахест - предположи Кал.
Това явно бе някакво оръжие, но никой от тях не знаеше какво представлява или какво прави. Никой не желаеше да отговори на въпросите им, само в най-общи рамки. Дори в библиотеката на семейство Раджави нямаше отговори.
Кал се мразеше заради това, но бе облекчен. Колкото повече говореха за Алкахеста, Врага и възможните му планове, толкова повече Кал смяташе, че ще го хванат.
- Трябва да мога да защитя хората - каза Аарън. - А няма как да го направя, ако дори не знам с какво си имам работа.
- Не може ли да го търсим, след като разопаковам вещите си? - въздъхна Кал.
- Няма нужда да идвате - отвърна Аарън. - Нищо няма да ми се случи на път за библиотеката.
- Не бъди глупак - възрази Тамара. - Разбира се, че идваме. Кал само трябва да облече униформата си.
- Да - каза той с видимо пресилен ентусиазъм, след което отиде в стаята си и остави чантата на леглото.
Трудно му бе да обуе големите ботуши, които носеха в Магистериума като защита срещу камъните, водата, а понякога и лавата, но предположи, че бързо ще свикне с тях. Когато се върна в хола, Аарън и Тамара бяха на софрата и похапваха чипс. Тамара му предложи. Кал взе пакета, като натъпка пълна шепа в устата си, след което се отправи към вратата. Те го последваха, а Пакостник се спусна подире им с лай. Когато излязоха в коридора, той водеше.
- Към библиотеката! - каза му Кал. - Към библиотеката, Пакостник!
По пътя Кал се закле да помогне. Това, което правеше черните лордове зли, бяха действията, а не мислите им. Никой черен лорд не бе известен с отзивчивостта си. Бе му спокойно да се разхожда по коридорите на Магистериума с Пакостник, вместо да го крие в спалнята. Другите ученици ги гледаха със странна смесица от уважение, страх и възхищение, докато обсебеният вълк подтичваше пред тях.
Разбира се, бяха възхитени и от Аарън и черния камък на гривната му. Пакостник обаче бе на Кал. Не че другите мислеха така.