„Вълкът на Аарън“, шепнеха си учениците, покрай които преминаваха. „Виж го колко е голям. Явно е изключително могъщ, щом може да го контролира“.
- Забрави си гривната - усмихна се Аарън и постави новата медна гривна в дланта на Кал. - Отново. Не ме карай да ти напомням.
Кал завъртя очи и сложи гривната на ръката си. Усещането му бе приятно. Познато.
Стигнаха до библиотеката, която бе оформена като вътрешността на раковина: спирала, която се стесняваше, докато накрая стигаше плоско ниво, където бяха наредени дълги маси. Тъй като занятията още не бяха започнали, мястото изглеждаше празно.
- Откъде да започнем? - попита на висок глас Кал и огледа огромното количество книги, които се трупаха във всички посоки.
- Не съм библиотекарка, но „А“ като Алкахест ми звучи логично - рече Тамара и продължи напред. Очевидно много се радваше отново да е на училище.
Както се оказа, библиотеката бе разделена на секции и подсекции. Накрая попаднаха на книга, която се наричаше „Алкахести и други индекси на магията“. Аарън трябваше да се качи на стол, за да я достигне на горния рафт.
След това занесоха книгата на една от дългите маси и Аарън внимателно я отвори. От гърба и се посипа прах.
Кал се опита да прочете над рамото на Аарън какво пише и видя няколко думи. Алкахестът, казваше книгата, е универсален разтворител, в който всичко се разпада: от злато и диаманти до магията на Хаоса. Когато Кал се намръщи, несигурен в онова, което бяха чули, Аарън прелисти страницата и видяха изображение на Алкахеста. Това не бе някакъв разтвор, а огромна като на рицар ръкавица, направена от мед. Изкована от комбинация от всички елементални сили, ръкавицата бе оръжие, създадено с една-единствена цел - да изтръгне Хаоса от макар. Вместо да овладее бездната, макарът щеше да бъде унищожен от нея. Всеки маг можеше да вземе ръкавицата, но за да има сила, и трябваше биещото сърце на живо същество, обсебено от Хаоса.
Кал си пое рязко въздух. Бе видял същата ръкавица, илюстрирана в зловещата стая за ритуали на баща му. Алкахестът бе причината Алистър да иска сърцето на Пакостник.
Алистър бе опитал да открадне Алкахеста от Колегиума!
Главата на Кал се замая. Стисна ръба на масата, за да остане прав. Аарън прелисти страницата. Имаше черно-бяла фотография на ръкавицата в стъклена витрина - вероятно мястото, където бе изложена в Колегиума. Кратка история бе записана встрани до картината. Бе създадена от група, която се наричаше Орден на Безредието. Майстор Джоузеф и Константин Мадън някога бяха участвали в групата, надявайки се да изучат в дълбочина магията на Хаоса и да намерят начин повече магове да докоснат бездната. Когато Константин Мадън се бе отцепил, за да стане Враг на Смъртта, Орденът се бе надявал, че Алкахестът ще може да го спре.
Явно Алкахестът бе попаднал в ръцете на Врага към края на войната. Това бе позволило на последователите му да убият Верити Торес на бойното после, докато Константин Мадън бе отвел други свои привърженици в планината Ла Ринконада за Студеното клане.
Книгата твърдеше, че Орденът на Безредието все още съществува и че изследва обсебени от Хаоса зверове. Никой обаче не бе сигурен кои са лидерите му.
- Маговете ще разберат кой се опитва да го открадне - рече Тамара. - Вече е на по-сигурно място.
- Ако някои от хората на Константин Мадън го докопат, следващия път, когато видя ръкавицата, тя ще е насочена към мен - тежко въздъхна Аарън. - Да видим дали в книгата пише как може да бъде унищожена.
Кал искаше да каже нещо, с което да успокои Аарън, а именно, че не слугите на Врага търсят ръкавицата. Само баща му.
Но преди да се реши, майстор Руфъс слезе по раковинните стълбища на библиотеката. И тримата чираци го загледаха виновно, макар че нямаше от какво да са гузни. Бяха в библиотеката и търсеха информация за магията. Руфъс трябваше да е очарован.
Но не изглеждаше очарован. По-скоро обезпокоен. Той погледна през рамото на Тамара, намръщи се и каза:
- Аарън, Алкахестът е заключен. Асамблеята го е преместила в трезор, изкован от металните магове по време на последната война, под земята, на място, което си посещавал преди и което няма как да бъде достигнато.
- Исках да науча нещо повече за него - каза Аарън.
- Виждам - отвърна майстор Руфъс и скръсти ръце пред гърдите си. - Не съм тук да прекъсвам занятията ти. Искам да говоря с Калъм.
- С мен? - попита Калъм.
- С теб - потвърди майстор Руфъс и се отдалечи на няколко крачки от останалите. Калъм го последва с нежелание.