- Ами добре - отвърна Кал, неспособен да скрие изненадата си, - страхотно!
Излязоха навън и загледаха как Пакостник души различните бурени. Светулките осветяваха въздуха като огнени искри.
- Гуенда също има домашен любимец тази година - вметна внезапно Селия. -Пухка. Каза, че щом хората могат да гледат вълци, едно порче не би трябвало да е проблем. Порчето дори не е обсебено от Хаоса. Джаспър обаче има алергия, така че не знам дали ще може да задържи Пухка, каквото и да казва.
Кал се ухили. Всичко, което Джаспър не харесваше, бе добро за останалия свят.
- Вече харесвам Пухка.
Оказа се, че Селия е склад за информация. Сподели с Кал кой чирак има странно акне, кой - пещерни въшки, кои ученици от Желязната година са се подмокрили. Селия знаеше, че Алекс и Кимия са скъсали и че Алекс се цупи. Освен това смяташе, че Раф е измамник.
- Преписва на контролни? - обърка се Кал.
- Не - разсмя се Селия, - но целуна едно момиче по устата, след като каза на друга, че я харесва. Сюзан ДеВил лъже на контролните. Пише отговорите на ръката си с невидимо мастило и после го оцветява в лилаво с магия.
- Знаеш всичко - смая се Кал. Нямаше представа, че чираците си споделят кого харесват. - Ами Джаспър? Кажи ми нещо лошо за него!
- Джаспър е готин! - погледна го обвинително тя. - Не знам нищо лошо за него.
Кал въздъхна разочарован точно когато Пакостник се върна при тях с огромен, покрит с листа клон в устата. Постави го в краката на Кал и размаха опашка, все едно е донесъл обикновена пръчка, която очакваше Кал да хвърли.
След миг на изумено мълчание двамата със Селия избухнаха в смях.
След това Селия често го придружаваше на разходките с Пакостник. Някога Тамара и Аарън също идваха, но понеже Тамара извеждаше Пакостник сутрин, а Аарън като макар имаше допълнителни домашни след уроците, бяха предимно сами.
Един ден в края на септември още някой се присъедини към Кал по пътя извън училище. За миг, когато видя момче да тича към него, реши, че това е Аарън, но когато онзи приближи, Кал осъзна, че е Алекс Страйк. Беше с дънки и пуловер -горещото лято бе отминало и във въздуха се долавяше есенен хлад.
Бе разрошен и леко блед, а може би просто летният му тен избледняваше. Кал остана на пътеката и изчака Алекс да приближи, хванал Пакостник за каишката. Определено бе объркан. От началото на училището Алекс дори не му се бе усмихнал в трапезарията. Не го бе виждал да изпълнява и задачи за майстор Руфъс. Предполагаше, че Алекс го избягва заради Кимия, а също и защото бе от най-популярните хлапета в училище и вероятно нямаше много време за учениците от Медната година. Но сега определено го търсеше. Вдигна ръка за поздрав, когато приближи Кал и Пакостник.
- Хей, Кал - наведе се и погали вълка, - Пакостник. Отдавна не сме се виждали.
Пакостник изскимтя. Изглеждаше смъртно обиден.
- Реших, че ни избягваш - отвърна Кал. - Заради Кимия.
- Ти никога ли не споделяш мислите си? - изправи се Алекс.
- Това е подвеждащ въпрос - отвърна Кал. Пакостник задърпа каишката и Кал тръгна подир вълка по пътеката. Алекс ги последва.
- Всъщност искам да поговорим точно за Кимия - рече Алекс. - Знаеш, че скъсахме...
- Всички знаят - потвърди Кал и си вдигна качулката. Скоро бе валяло и от дърветата капеше.
- Тамара казвала ли ти е нещо за Кимия? Дали още ми се сърди?
Пакостник дръпна каишката. Кал го пусна и вълкът хукна подир нещо, вероятно катеричка.
- Мисля, че Тамара никога не ми е споменавала за Кимия или теб - отвърна той озадачен.
Първият му инстинкт бе да каже на Алекс, че няма смисъл да го пита каквото и да е, тъй като не разбираше от момичета, а още по-малко от свалки, а и Тамара не коментираше романтичния живот на сестра си. Освен това Кимия бе достатъчно красива, за да има ново гадже.
После обаче допусна, че първият му инстинкт е на черен лорд. Черните лордове не помагаха на другите в любовта.
Кал обаче щеше да го стори.
- Тамара е огнен характер - каза Кал. - Лесно се ядосва. Но бързо и минава. Ако Кимия е същата, едва ли ти се сърди още. Пробвай да поговориш с нея.
Алекс кимна. Не изглеждаше обаче Кал да му е казал нещо ново.
- Ако пък искаш, не говори с нея - продължи Кал. - Когато аз не говоря на Тамара, тя идва и ме фрасва. Може Кимия да дойде първа при теб. А и като те фрасне, ще разчупи леда.
- Или рамото ми - отвърна Алекс.
- Ако не се получи, нека е като в поговорката. Обичаш ли някого, пусни го на свобода. Не го затваряй в тъмницата.
- Поговорката не е такава, Кал.