- Добра работа от страна на всички ви - каза Руфъс, но погледна преценяващо Кал. - Сега с Аарън ще опитаме да направим упражнение, включващо Хаос. Нещо мъничко.
Аарън кимна. Изглеждаше притеснен.
- Не бива да се плашиш - увери го Руфъс и даде знак, че трябва да освободят място в центъра на стаята. - Доколкото знам, побеждавал си много обсебени в битката с майстор Джоузеф миналата година.
- Да, но... без противотежест - обясни Аарън и отново започна да си гризе ноктите.
- Напротив. Кал е бил там.
- Вярно е - намеси се Тамара. - Кал на практика те задържаше.
- Може да използваш магията си по инстинкт - каза Руфъс. - Противотежестта на Хаоса е човекът, защото противотежестта на бездната е човешката душа. Когато използваш магия на Хаоса, търсиш човешка душа, която да те балансира. Без противотежест може да използваш цялата си магия и да загинеш.
- Това звучи зле - отвърна Аарън и пристъпи към центъра на стаята. След миг Кал се присъедини към него. Застанаха странно, рамо до рамо.
- Не искам да наранявам Кал.
- Няма - заяви майстор Руфъс. Отиде до ъгъла на пещерата и се върна натоварен с клетка. В клетката имаше елементал: гущер с криви шипове по гърба. Очите му бяха от чисто злато.
- Уорън? - попита Кал.
Майстор Руфъс остави клетката на земята.
- Ще накараш елементала да изчезне. Прати го в царството на Хаоса.
- Но това е Уорън. Познаваме този гущер - възрази Кал.
- Да, не съм убеден, че искам да го правя - рече Аарън. - Не мога ли да накарам някой камък да изчезне?
- Искам нещо по-съществено от това - настоя Руфъс.
- Уорън не иска да изчезва - каза гущерът. - Уорън има да ви казва нещо важно.
- Чухте ли? Има да ни казва нещо важно - повтори Аарън.
- Той е лъжец - напомни им Тамара.
- Колко познато, нали? - сопна и се Кал.
Бузите на Тамара пламнаха, но тя не му обърна внимание.
- Помните ли, когато Уорън ни отведе до грешната пещера и погълнатият едва не ни уби?
Аарън погледна накриво към Кал.
- Не искам да го правя - прошепна той.
- Недей - промърмори Кал в отговор.
- Но трябва да направя нещо - рече Аарън. Изглеждаше леко паникьосан.
- Накарай клетката да изчезне - отвърна шепнешком Кал.
- Какво?
- Чу ме - каза Кал и сграбчи Аарън за ръката. - Направи го.
- Кал... - присви очи майстор Руфъс.
Аарън вдигна ръка. От дланта му изскочи пипало от мрак и се протегна напред, като обкръжи клетката и скри Уорън от погледа му. Кал усети лека тежест в гърдите си, като че имаше гума в ребрата си, която Аарън теглеше. Това ли бе чувството да си противотежест?
Пушекът се разсея. Кал свали ръката си и видя как опашката на Уорън изчезва в цепнатината на стената. Клетката я нямаше, а пространството, където бе стояла, бе празно.
- Не исках да изпращате и клетката в Хаоса, но добра работа - повдигна вежди Руфъс.
Тамара гледаше към мястото, където клетката на Уорън бе изчезнала. При други обстоятелства Кал би и се усмихнал окуражително, но вече не.
- Какъв е лимитът на силите на Аарън? - попита внезапно тя. - Какво може да направи? Може ли да изпрати целия Магистериум в бездната?
Майстор Руфъс се обърна към нея и се намръщи изненадан.
- Три неща правят един маг велик. Първото е контролът, второто е въображението, третото е силата. Едно от предизвикателствата пред нас е да открием отговор на въпроса ти. Какво може да направи Аарън, преди противотежестта му да го издърпа назад? Какво може да направи Кал? Ами ти? Има един-единствен начин да разберем. С упражнения. Хайде, опитайте да поработите със земята.
Кал въздъхна. Явно нямаше да приключат скоро.
След края на упражненията тримата чираци се върнаха от пещерата. Кал бе изтощен и изостана зад останалите. Кракът го болеше, главата също. Изпълзя до един басейн със слепи риби.
- Лесно ви е на вас - каза той, докато те плуваха летаргично. Изглеждаха още по-бледи на фона на осветената от мъх вода.
Внезапно повърхността се развълнува и една риба бе вдигната във въздуха от дълъг розов език. Кал погледна нагоре и видя Уорън, увиснал от един сталактит.
- Краят е по-близо, отколкото си мислиш - премигна той.
- Какво? - попита Кал. Стори му се, че е чул погрешно.
- Краят е по-близо, отколкото си мислиш - повтори гущерът.
След това се стрелна нагоре към каменистия таван на пещерата.
- А аз ти отървах кожата! - извика Кал подире му. Уорън обаче не се върна.
На вечеря Кал седна с Аарън, Джаспър и Селия, а Тамара отново бе при сестра си. Кал почти чувстваше ледени вълни всеки път, когато я погледнеше.