Кал знаеше, че трябва да се съсредоточи. Познаваше баща си по-добре от всеки друг. Трябваше да разбере къде се е скрил. Сигурно беше място, намиращо се встрани от основните пътища, което познава добре. Някъде, където на маговете не би им хрумнало да го търсят. Място, което да не могат да свържат с него.
Кал се изправи.
Алистър купуваше много стари коли за части. Твърде много, за да ги побере в гаража или в магазина си, затова бе наел един порутен хамбар от възрастна дама на около шейсет километра от дома им. Плащаше и в брой. Хамбарът щеше да е съвършеното скривалище. Алистър дори спеше там понякога, когато работеше досред нощ.
Кал слезе от дивана и накара Пакостник да го последва, макар и с подразнено изсумтяване. Протегна се надолу, за да погали вълка по главата.
- Не се безпокой, момчето ми, идваш с мен - каза той.
Отправи се към спалнята си и извади платнената торба изпод леглото. Натъпка я бързо с дрехи, хвърли Мири вътре и след кратък размисъл се върна в хола, за да добави останалия чипс. Трябваше да хапне нещо по пътя.
Тъкмо мяташе торбата пред рамо, когато вратата се отвори. Тамара и Аарън влязоха вътре. Аарън носеше купчина книги, негови и на Тамара, смеейки се на някаква нейна шега. За миг, преди да погледнат Кал, изглеждаха щастливи и безгрижни. Стомахът му се сви. Нямаха нужда от него - нито като приятел, нито като съотборник в групата чираци. Създаваше им само проблеми.
Тамара го видя и усмивката угасна на лицето и.
- Кал.
Аарън затвори вратата зад тях и остави книгите. Когато се изправи, се загледа в ботушите на краката на Кал и в чантата на гърба му.
- Къде отиваш? - попита Аарън.
- Да разходя Пакостник - рече Кал и посочи към вълка, който щастливо се стрелкаше между тях.
- И носиш чанта за цяла седмица? - посочи Тамара багажа му. - Какво става, Кал?
- Нищо. Виж, не ти трябва да знаеш за това. Така, когато майстор Руфъс те пита какво се е случило с мен, няма да трябва да лъжеш.
- Изключено. Ние сме група. Споделяме си всичко - поклати глава Тамара.
- Защо? За да можеш да издаваш тайните ни? - попита Калъм. Тамара потръпна. Той знаеше, че се държи гадно, но не можеше да се спре. - Отново?
- Зависи какво правиш - обади се Аарън. Бе стиснал зъби по начин, който Кал рядко бе виждал. Обикновено Аарън бе склонен да прости всичко и се държеше безкрайно мило. Затова Кал често забравяше, че в него има стомана и че заради нея бе макар.
- Ако смяташ да направиш нещо опасно, лично ще кажа на майсторите. Така ще се сърдиш на мен, а не на нея.
Кал преглътна. Аарън и Тамара останаха пред него, като блокираха пътя към вратата.
- Ще убият татко - каза той.
- Какво? - повдигна вежди Аарън.
- Някой ми каза и... не, няма да ви разкрия кой, ще се наложи да ми се доверите, че Алкахестът вече е откраднат. Татко се крие. Те няма да го вкарат в затвора, нито да го съдят...
- Алкахеста го няма? - повтори Тамара. - Баща ти наистина го е откраднал?
- И имат ли затвор маговете изобщо? - попита Аарън, ококорвайки очи.
- Да, нещо подобно. Нарича се Паноптикон - обясни мрачно Тамара. - Не знам нищо за него, но е място, където непрекъснато те наблюдават. Никога не оставаш сам. Ако баща ти наистина е...
- Няма значение - добави Кал. - Ще го убият.
- Откъде знаеш? - попита Тамара.
- Един приятел ми каза - Кал я погледна лошо. - Истински приятел, имам предвид.
- И какво ще правиш сега? - пребледня тя.
- Трябва да го намеря и да му кажа да върне Алкахеста, преди това да се случи -отвърна Кал и вдигна раницата на рамото си. - Ако го върне в Колегиума, мога да убедя маговете, че баща ми не е заплаха за тях, нито за теб. Кълна се, Аарън, татко не би те наранил. Заклевам се.
- И ние не искаме да наранят баща ти - отговори Аарън и потърка лицето си.
- Не да го наранят, а да го убият. Ако не го намеря, ще го убият - настоя Кал.
- Идвам с теб - обяви Тамара. - Мога да си събера нещата за десет минути.
Но аз не искам да идваш.
Кал не изрече мисълта си. Не бе сигурен дори дали това е вярно. Но знаеше, че още и е сърдит.
- Че защо ти е да го правиш? - поклати глава той.
- Защото вината е моя. Прав си. Мога обаче да ти помогна да избегнеш маговете, докато търсиш баща си, и да убедя Колегиума да прибере Алкахеста и да спре да го преследва. Нашите работят в Асамблеята. - Тя направи крачка към спалнята си. -Трябват ми само десет минути.