- Майстор Лемюъл - преглътна той. - Мислех, че... че са ви...
- Уволнили от Магистериума?
Никой от тях не отговори. Накрая Аарън кимна.
- Всъщност... да.
- Предложиха ми отпуск, който приех - каза Лемюъл и се намръщи. - Явно не само аз.
- Ние сме на мисия - рече Тамара. Звучеше искрена и доста подразнена. - Защо иначе бихме взели Джаспър?
Лъже умело, помисли си Кал. На него винаги му личеше. Но пък бе донякъде благодарен за това.
Джаспър отвори уста да възрази или да ги издаде, но Аарън сложи ръка на рамото му. Тежка, здрава ръка.
- Не ми пука - изсумтя майстор Лемюъл, - ако искате, бягайте от Магистериума. Ползвайте магията, за да влезете в някой бар. Или за да яхнете елементал. Нямам повече чираци, слава богу, определено нямам и намерение да ви наглеждам.
- Ами добре - отвърна Кал. - Това не е ли чудесно?
- Какво е това място? - попита Аарън и изпъна врат, за да се огледа наоколо.
- Анклав от съмишленици - обясни майстор Лемюъл и даде знак с ръка да се махат. - А сега изчезвайте. Къш!
- Кой е там? - попита възрастна жена с потъмняла от слънцето луничава кожа. Носеше шафранова ленена дреха. Бялата и коса бе сплетена над главата.
- Защо тормозиш тези деца?
- Познаваме го от Магистериума - обясни Тамара.
- Така кажете - рече жената, обърна се и ги погледна. - Сипи им нещо студено да се освежат. Човек ожаднява от разходките в гората.
Кал погледна към Тамара и Аарън. Ако Джаспър започнеше да се оплаква, че им е заложник, дали на майстор Лемюъл щеше да му е толкова смешно? Знаеше ли, че Алкахестът е откраднат? Кал се съмняваше това да му бъде забавно.
- Трябва да вървим - каза Тамара. - Благодаря ви за всичко, но...
- Не, не, няма да приема да ми откажете.
Жената хвана Аарън за ръката и Аарън, винаги любезен, се остави да го поведе към лагера.
- Казвам се Алма. Знам с каква гадна храна ви гощават в Магистериума. Елате ни на гости и после ще продължите по пътя си.
- Ъъ, Аарън - обади се Кал. - Бързаме!
Аарън изглеждаше безпомощен. Не искаше да бъде груб. Очакванията на другите бяха неговият криптонит[4].
Майстор Лемюъл изглеждаше повече подразнен, отколкото доволен, така че това вероятно не бе капан. Кал въздъхна, погледна Тамара и последва Алма и Аарън по лек склон надолу към една от къщите с малка веранда и сини звезди, нарисувани на вратата. Вътре Кал видя малка кухня с дълги дървени рафтове, на които бяха наредени ръчно надписани бутилки. В единия ъгъл имаше печка за дърва, в друг висеше хамак, а в центъра стоеше старомодно украсена маса със столове. Жената отвори шкаф, пълен с тъмен лед. Протегна ръка вътре и я извади, държейки кана пенеста лимонада. Стъклото бе потъмняло от студ, а вътре плуваха няколко парчета лимон.
Сложи различни чаши на масата и наля в тях. Аарън взе една, изгълта я и направи болезнена гримаса.
- Заболя ме главата от студа - обясни той.
Кал се сети за къщите от сладки на старите дами и не пи нищо. Нямаше вяра на майстор Лемюъл, нито на онези, които го търпяха.
Въпреки това седна на един от столовете и потърка крака си. Не помнеше да е сполетяло нещо лошо някой герой от приказка само задето е седнал.
- Какво е това място? - попита Тамара.
- Ами да - каза жената. - Видя ли надписа над Големия дом?
- Мисълта е свободна и неподвластна - повтори Тамара.
Жената кимна. Майстор Лемюъл ги бе последвал в къщата.
- Алма, познавам тези деца. Те не просто правят бели. Те са епицентърът на всички бели. Не им казвай нещо, за което после ще съжаляваш!
Тя му махна разсеяно и се обърна към децата. Посочи Пакостник, който изскимтя и се скри зад стола на Кал.
- Ние изследваме обсебените от Хаоса. Виждам, че водите вълк със себе си, при това млад. Врагът вгражда Хаоса както в хора, така и в зверове, но ако хората губят интелекта и речта си, животните реагират другояче. Продължават да се размножават. Днес обсебените не знаят заповедите на макар, понеже досега не е имало такъв.
Тя погледна към Аарън.
- Пакостник слуша Кал, а не мен - рече Аарън, - а Кал не е макар.
- Това е много интересно - отвърна Алма. - Как намери Пакостник, Кал?
- Бе навън на снега - отговори Кал и почеса Пакостник по врата. - Спасих живота му.
Тамара го погледна невярващо, сякаш мислеше, че Пакостник е щял да се оправи и без него.
- Пакостник е роден обсебен - каза Алма. - Няма подобни хора. Хората не издържат, когато бъдат обсебени от Хаоса. Затова той се вгражда в наскоро починали.
- Звучи отвратително - потрепера Аарън. - Като зомбита.
- Отвратително е - съгласи се Алма. - Има стара алхимическа поговорка: всяка отрова е лек, зависи само от дозата. Врагът изцери смъртта, но лекарството се оказа по-лошо дори от нея.