- Ами и така става - коментира Кал.
Джаспър се напрегна, сякаш се канеше да избяга.
- Недей - обърна се към него Тамара, - моля те. Остани още малко с нас, става ли? Знам, че не е приятно, но е наистина важно.
Джаспър я погледна със странно изражение на лицето, като че е успяла да каже единственото нещо, което можеше да го убеди да не избяга и да не ги издаде. И това бе думичката „моля“.
- Че не е забавно, не е - каза той и се облегна на стената, като кръстоса ръце пред гърдите си.
Кал отиде до клетките. Както бе предположил Джаспър, катинарите бяха покрити с няколко алхимични символа, които не разпозна. И три ключалки.
- Тамара, какво означава това? - попита той.
Тя надникна над рамото му и присви очи.
- Защитено е от магия.
- О! - отвърна той. Вкъщи, по време на парада през май месец, бе освободил плъхове и мишки без магия, само с хитроумие. След като Аарън бе изритал вратата, за да ги вкара в главната зала, Кал почувства, че той трябва да отвори клетките.
Все някак.
Хвана двете решетки, стисна очи и дръпна колкото може.
- Това ли е планът ти? - отбеляза Джаспър и избухна в смях. - Шегуваш се!
- Трябва ни ключ - каза Аарън и се усмихна хитро с ъгълчето на устата си. - Даже няколко ключа.
Една от мечките изрева и подаде лапа през решетките, удряйки във въздуха. Очите и бяха оранжеви и пламтяха от магията на Хаоса. Аарън я погледна със зяпнала уста.
- Не съм виждал такава.
Кал не бе убеден дали говори за мечките по принцип, или само за тези, обсебени от Хаоса, които бе сигурен, че никой от тях не е виждал.
- Имам идея - рече Тамара и погледна с безпокойство към мечката. - Не може да използваме магия срещу ключалката, но...
- Какво? - завъртя се към нея Кал.
- Дай ми нещо метално. Каквото и да е.
Кал взе медна астролабия от единия чин, след което и я подаде. Астролабията започна да се топи в ръцете и. Но когато Кал се загледа по-внимателно, осъзна, че втечненият метал плава над тях! Той оформи нажежен мътен мехур, който потъмня и изстина на открития въздух, докато се носеше към клетката на Пакостник. Когато стигна там, три пипала течен метал се насочиха към ключалката.
- Прати студена вода - каза Тамара. Цялото и тяло трепереше от напрежението.
Кал взе водата от паниците на животните, оформи я като топка и използва магия, за да я охлади.
- По-бързо - каза тя през стиснати зъби.
Той изпрати водата към остатъка от астролабията. Металът изсъска и водата се изпари в облак пара. Кал отскочи назад и падна несръчно върху една от клетките. Когато облакът се разпръсна, Тамара държеше троен ключ.
Пакостник изскимтя. Тамара натисна ключа в ключалката и го завъртя. Чуха се три щраквания - първо, второ и трето, които отекнаха във въздуха. Клетката се отвори и Пакостник изскочи от нея, като накара вратата да се завърти.
После още ключалки защракаха от вратите на клетките.
- Май не трябваше да отваряме и трите - каза Кал насред последвалото нервно мълчание.
Когато животните изскочиха от клетките си, Джаспър се разкрещя. Мечката излезе напред. Лисици, кучета, вълци и белки избягаха от затвора си.
- Вървете! - извика им Кал. - И нападнете... искам да кажа... разсейвайте майсторите! Накарайте ги да се махнат оттук!
- Да, разсейвайте ги - добави Тамара. - Разсейвайте ги!
Обсебените зверове се юрнаха към вратата, като почти не им обърнаха внимание. Аарън дръпна вратата точно навреме, за да ги пропусне. Отвън се чуха викове, както и ревове и писъци. Кал чу как хората тичат и крещят.
Пакостник скочи към Кал и го облиза, а Кал се наведе да го прегърне.
- Добър вълк - промърмори той. - Добър вълк.
Пакостник опря муцуна в него. Очите му блеснаха в жълто.
- Слез долу! - извика Тамара и се протегна да дръпне Джаспър, който се бе покатерил на бюрото и опитваше да отвори прозореца.
- Опитвам се да помогна! - възрази той.
Аарън се опря на отворената врата.
- Ами ако обсебените нападнат маговете? Ако някой бъде ранен? Не всички животни са като Пакостник!
- Не се безпокой за майсторите - рече Кал. - Тези животни не са в добра форма. Обзалагам се, че повечето ще избягат към гората при първа възможност.
- Както трябва да направим и ние - напомни му Тамара и се отправи към вратата, като мина покрай Аарън. - Да се махаме оттук!
Кал я последва с наведена глава, заровил пръстите на едната си ръка във врата на Пакостник. Аарън ги следваше най-отзад, като държеше Джаспър под око и го караше да върви пред него.
Излязоха на едно сечище и замръзнаха. Малкият лагер бе в пълен хаос. Майстори тичаха напред-назад и се опитваха да хванат обсебените от Хаоса, които търчаха във всички посоки. Огън и лед летеше навред във въздуха. Кал бе почти сигурен, че видя как майстор Рокмапъл бяга, преследван от обсебен голдън ретривър. Майстор Норт се завъртя и сияйна топка пламък се надигна от дланта му.