Промъкнаха се в къщата, от която се носеше миризма на прах и котки. Въпреки това не бе неприятно. Не искаше да се съгласява с Джаспър, но му бе хубаво да е на топло. Тя ги отведе в кухнята, където остави чайник на печката.
- Сега ми кажете защо не трябва да се обаждам в Магистериума да си приберат бегълците.
- Защото татко не би искал - Кал не бе сигурен какво друго да каже.
- И понеже сме на мисия - допълни Тамара, но този път не прозвуча убедително.
- Мисия? Да намерите Алистър? - госпожа Тисдейл свали пет чаши от сервиза си.
- Той е в опасност - каза Аарън.
- Вие сте напуснали маговете, нали? - обади се Джаспър. - Като бащата на Кал.
- Това няма значение - отговори госпожа Тисдейл и се обърна към Кал: - Татко ти е загазил, нали?
- Трябва да го намерим - закима Кал. - Ако знаете нещо...
Видя я да омеква.
- Дойде миналата седмица и остана няколко дни в хамбара. Плати за месеци напред, което не е в стила му. Но сега нямам представа къде е. Не ми харесва, че вие, деца, сте съвсем сами! - Тя погледна остро към Джаспър. - Може и да съм напуснала маговете, но това не значи, че съм прекалено горда, за да не звънна в Магистериума.
- Може ли да останем в хамбара и да се върнем на сутринта? - предложи Кал.
Госпожа Тисдейл въздъхна и се предаде.
- Ако обещаете, че няма да създавате проблеми...
- А в къщата? - обади се Джаспър. - Защо да не останем в къщата? Тук е топло и не е зловещо.
- Хайде, Джаспър - хвана го за ръката Аарън. Джаспър го последва тихо, сякаш примирен с мисълта, че дори госпожа Тисдейл не е на негова страна.
В нощния въздух колите напомняха на Кал зловещи скелетоподобни същества, прилични на динозавърски кости в земята. Пакостник тичаше тихо зад тях. Светлите му очи не спираха да се обръщат към къщата, а езикът му се провесваше, като че е гладен.
Другите изглежда чувстваха нещо подобно. Тамара се огледа трепереща и призова малка огнена топка. Тя затанцува по пътя към хамбара пред тях и освети пръснатите регистрационни номера, гуми и кутийки, пълни с болтове.
Кал се зарадва, когато стигнаха хамбара. Боядисаната му червена врата бе заключена с тежко метално резе. Отблизо бе лесно да види, че металът е бил смазан наскоро. Аарън повдигна резето и вратата се открехна.
Старият хамбар бе познат на Кал. Това бе мястото, където почиваха хубавите коли, всяка от тях скрита под лъскава мушама. Тук той и татко му прекарваха повечето си време, когато пристигнеха. Кал си взимаше няколко книги или своя „Гейм Бой“[5] и се качваше на тавана, докато баща му човъркаше колите отдолу.
Това бяха хубави спомени, но в момента му се струваха кухи като корубите на колите отвън.
- Да вървим горе - каза той и тръгна по стълбата. Стъпи с крака си на долното стъпало и едва не падна, поразен от болката. Сподави стона си, но видя съчувствения поглед на Аарън. Не посмя да се обърне към Джаспър, но се протегна да се издърпа с ръце, като гледаше да не стъпва на болния крак. Останалите го последваха.
В плевника бе тъмно и Кал премигна няколко пъти. Не виждаше нищо, докато Тамара не се появи с огнената топка, танцуваща над главата и като електрическа крушка в анимационен филм. Нямаше какво толкова да се види: бюро, туристическа печка, две тесни легла със завивки, сгънати по краищата. Всичко бе невероятно подредено и ако госпожа Тисдейл не им бе казала противното, Кал не би предположил, че Алистър е бил тук наскоро.
Джаспър се просна на едно от леглата.
- Ще ядем ли? Знаете ли, сигурно има закон срещу това да ме отвличате и да ме държите гладен.
Тамара въздъхна, след което погледна с надежда към Кал.
- Има печка. А храна?
- Да, малко. Основно консерви.
Кал бръкна под кревата на баща си за кошниците, които държеше там. Имаше консерви с равиоли, бутилки с вода, говеждо, сгъваем нож, вилици и две големи вафли.
Кал седна на едно от леглата с Тамара, докато Джаспър им се мръщеше от другото. Аарън лесно отвори няколко консерви с равиоли и ги стопли на печката, която запали с магия. Тамара разгърна картата на околността, която бе намерила сред нещата на Алистър, и сбърчи замислено нос.
- Можеш ли да прочетеш това? - попита Кал и надникна над рамото и, след което се протегна към картата. - Мисля, че това е път.
- Не е път, а река - плесна го по ръката тя.
- Всъщност е магистрала - каза Джаспър. - Дай ми това.
И протегна ръка. Тамара се поколеба.
- Къде искате да идете всъщност? - попита Джаспър.
- Ако трябва да съм честен, вече не знам - отвърна Кал.
- Ако баща ти не е тук, явно е отишъл някъде - рече Аарън и донесе топлите консерви с равиоли.