Кал си спомни ужасната работилница от миналото лято, гнева, който бе изпитал, начина, по който бе погледнал към Алистър и просто го бе избутал. Сега опита да призове целия си запас от гняв, страх и ужас, които задържаше, и ги изблъска към Аутомотонес.
Изчадието полетя назад и нададе звук като от ръждясала кола, която бива смачквана. Шумът се превърна в гневно ръмжене и Аутомотонес се обърна към Тамара и Аарън. Аарън застана пред нея и вдигна ръка, но чудовището го изблъска, сякаш е досадна муха, и сграбчи Тамара, след което я вдигна във въздуха.
- Тамара! - възкликна Кал и се затича към елементала. И за миг забрави, че е ужасяващ, огромен и смъртоносен. В ума си видя как металните щипци се сключват около Тамара и я смазват в хватката си. Смътно осъзна, че Аарън също тича и крещи, че Тамара се мъчи да не изпищи, приклещена от създанието. Внезапно Аутомотонес получи спазъм и се спъна. Тамара се измъкна от хватката му и падна на тревата.
Елементалът започна да се гърчи и Кал видя, че Пакостник е скочил на гърба му. Ноктите и зъбите му, подсилени от магията на Хаоса, разкъсваха металната плът. Звукът от трошене на метал изпълни въздуха.
Съществото обаче се отърси и Пакостник изгуби равновесие. Краката му замахаха отчаяно във въздуха. За миг увисна на зъбите си, а после падна и полетя със скимтене към къщата, към пламъците.
Кал пренебрегна елементала и се съсредоточи върху вълка, призовавайки въздушна магия. Концентрира се около оформянето на мека вятърна възглавница, която да хване Пакостник. Смътно чу как елементалът скърца близо до него; смътно осъзна, че застрашава останалите заради домашния си любимец. Но не му пукаше.
Пакостник падна в магията на Кал като в мрежа и подскочи леко, разперил лапи и въртейки очи. Кал бавно свали вълка до земята, внимателно, внимателно...
И тогава елементалът го удари. Почувства се като отнесен от гигантска вълна. Чу как Тамара крещи името му. После полетя назад, като се удари в земята с такава сила, че шокът мина през цялото му тяло. Завъртя се, изплю пръст и трева, след което видя металния елементал да се извисява над него. Изглеждаше огромен колкото небето, скрито от туловището му. Кал опита да се изправи на нозе, но болният му крак поддаде и той падна обратно на тревата. Видя как Тамара тича към тях в далечината, като върти огнени въжета в ръцете си, но знаеше, че тя е прекалено далеч, за да пристигне навреме. Аутомотонес вече се спускаше към него, разтворил зъбатата си паст.
Кал заора с ръце в пръстта и се опита да стигне земната магия в нея, но нямаше време. Надуши мириса на метал и ръжда, когато елементалът отвори уста да го погълне.
- Спри!
Елементалът отметна глава назад. Кал се извърна и видя Аарън да седи зад него с протегната ръка. На дланта му сияеше облак маслена тъмнина, който се завихряше нагоре. Имаше такова изражение на лицето си, каквото Кал не помнеше да е виждал преди. Очите му грееха като въглени, а гримасата, разкривила лицето му, смущаващо приличаше на усмивка.
Масленият мрак излетя от ръката на Аарън и влетя право в гърлото на Аутомотонес. За миг нищо не се случи. После съществото започна да вибрира, а металът се заудря в метал. Кал зяпна. Елементалът изглеждаше, като че го смачкват с огромна невидима ръка. Металната му повърхност се всмука навътре. Отвори паст и Кал видя, че мазната тъмнина ври и кипи в него. Осъзна какво се случва. Елементалът се разпадаше навътре, всяка става, всеки винт, всяка плоча и всеки двигател потъваха в бездната, която Аарън бе метнал в гърлото му.
Някой постави ръка върху рамото на Кал. Аарън го изправи на крака. Страховитото изражение бе изчезнало от лицето му, сега беше просто мрачен и гледаше как Аутомотонес надава последен вопъл, преди да изчезне в облак мрак, който се размаза във въздуха.
- Какво стана с него? - попита притичалият Джаспър. - Къде е сега? Мъртъв ли е?
Кал погледна назад към горящата сграда и съсипаните коли. Не му пукаше къде е отишъл Аутомотонес. Важното бе, че всички са в безопасност.
- В бездната е и няма да се върне - отговори Аарън с равен глас.
- Хайде, трябва да се отдалечим от пожара - каза Тамара.
Започнаха да си проправят път към хамбара. Пакостник тичаше пред тях. Въздухът се изпълни с дим, а сиянието на пламъците зад тях освети небето, като че беше ден.
- Това, което трябва да направим, е да се върнем в Магистериума - рече останалият без дъх Джаспър. - Да им покажем какво сме разбрали. Бащата на Кал е бил в директен контакт със слугите на Врага, забравихте ли? Ще им занесе Алкахеста. Трябва ни помощ.