- Врагът загина преди тринайсет години - каза Аарън. - Как може да изглежда така, все едно изобщо не е мъртъв? Как може всички да изглеждат така?
- Мислиш ли, че това е обикновена гробница? - рече Джоузеф.
- На такава прилича - отвърна Кал. - С телата и всичко останало.
- Това беше твоята последна крепост срещу смъртта - продължи майстор Джоузеф. - Тук се научи да използваш бездната, за да пазиш телата мъртви, но недокоснати от времето. Тук спаси тялото на брат си, за да го възкресиш отново. Тук използвах магията, за да опазя твоето тяло...
- Това не е моето тяло! - изкрещя Кал. - Какво трябва да стане, за да се откажеш! Не помня нищо! Никога не съм бил тук преди! Не съм този, който искаш да бъда, и никога няма да се превърна в него!
- Години ми отне да усъвършенствам магията ти - усмихна се широко майстор Джоузеф. - Когато работихме с Хаоса заедно, зад гърба на учителя ти. Имаше навика да се ядосваш и да ми крещиш по този начин. Не съм този, който искаш да бъда. Така ми каза тогава. Върна ли душата в тялото ти, мисля, че ще си спомниш повече. Може би този живот ще ти се струва като сън. - Опита да тръгне напред, но Стенли го дръпна назад. - Но дори никога да не си спомниш нищо, не можеш да промениш природата си, Константин.
- Не го наричай така - каза Аарън с леден глас. - Хората се променят непрекъснато. А това е болно. Цялото това нещо е болно. Константин Мадън е поставил душата си в тялото на Кал, това добре. Никой не може да го промени. Остави Кал на мира. Нека мъртвите да си останат мъртви.
- Изречено от някого, който сякаш не е преживял истинска загуба - изкриви лице майстор Джоузеф.
Аарън се завъртя. Кал го бе виждал такъв само няколко пъти. Вече не бе Аарън. Бе макарът, господарят на Хаоса. Дланите му почерняха.
- Познавам загубата - рече той. - Ти не знаеш нищо за мен.
- Но познавам Констан... Кал - настоя Джоузеф. - Не искаш ли да върнеш майка си обратно, Кал. Не искаш ли тя да живее отново?
- Не смей да говориш за Сара!
Беше Алистър. Или бе разкъсал металните въжета, или Тамара и Джаспър го бяха пуснали. Каквото и да бе станало, още носеше Алкахеста.
Затича се към Кал.
В този ужасен миг Кал разбра, че ще умре. Спомни си веригите, които баща му бе подготвил в основата на собствената им къща, спомни си думите, които майстор Джоузеф бе показал на Кал, издълбани в леда от ръцете на собствената му майка с острието, което Алистър бе хвърлил към него.
УБИЙ ДЕТЕТО.
Най-накрая, след тринайсет години, Алистър щеше да го направи. Кал не мръдна. Щом собственият му баща го мразеше толкова, щом бе готов да отнеме живота му, може би наистина бе прекалено ужасно чудовище, за да продължи да живее. Може би трябваше да умре.
Всичко се забави около Кал. Аарън, Тамара и Джаспър тичаха към него, но бяха прекалено далеч, за да го стигнат. Майстор Джоузеф се мъчеше да се освободи от обсебения и му крещеше.
- Заповядвам да ме пуснеш - чу Кал думите на майстор Джоузеф. За негова изненада, Стенли наистина го пусна. Старият маг се стрелна към Кал и се хвърли върху него, за да го защити от собствения му баща. Коленете на Кал омекнаха и той падна на земята, притиснат от майстор Джоузеф.
Но Алистър не спря. Мина покрай Кал и майстор Джоузеф и се спря пред тялото на Врага на Смъртта.
- Джоузеф, наистина ли смяташе, че можеш да ме изкушиш да предам собствения си син? Веднага щом разбрах, че се опитваш да натикаш душата му в трупа на този злодей, осъзнах какво трябва да направя.
С тези думи вдигна Алкахеста - красив и сияен на ярката светлина - и замахна здраво надолу, забивайки покритата си с метал ръка в сърцето на Константин Мадън.
Майстор Джоузеф изкрещя и изблъска Кал, който се закашля и застана зяпнал на колене.
Светлина блесна под кожата на Врага на Смъртта. Там, където сияеше, тялото започна да почернява като овъглено. Алистър зави от болка, когато Алкахестът поаленя от жега. Продължи да крещи, когато ръката му се освободи, цялата покрита с червени изгаряния.
- Татко - рече Кал и се изправи на крака. Стаята се изпълни със смрадлив пушек, от който очите му засмъдяха.
- Не, НЕ! - извика майстор Джоузеф, вдигна жезъла си и се хвърли към тялото на Константин. Измъкна Алкахеста, виейки от болка, когато ръката му сграбчи горещия метал. Но не спря. Вместо това завъртя жезъла си. От него експлодира магия, която обкръжи Врага и се опита да спре силата, която поглъщаше тялото на Константин. Енергията запращя в стаята, докато той повтаряше заклинанието си отново и отново.