Утринната светлина го заслепи. Предположи, че е време за закуска. Майстор Норт и майстор Рокмапъл бяха зад него и го наблюдаваха от местата си върху огромни въздушни елементали. Изглеждаха сърдити и строги. Пакостник, Тамара, Аарън и Джаспър следваха майстор Руфъс надолу по пътя, който щеше да ги отведе към Магистериума. Алистър също ги следваше и носеше Кал по начин, по който не го бе правил, откакто Кал бе съвсем мъничък - с главата на Кал, подпряна на рамото му.
Раницата! Кал я грабна и осъзна, че баща му носи и нея на рамо. Въздъхна облекчено.
- Искаш ли да те сваля на земята? - попита Алистър с тих глас.
Кал не отговори. Част от него искаше да стъпи на несъвършените си крака. Друга част помисли, че това е последният път, когато баща му го носи.
Камъните отстъпиха място на тревисто петно зад Магистериума. Бяха пред две врати, изковани от мед. Чукалото бе направено по такъв начин, че извивките в метала изглеждаха като пламъци.
Над вратата бяха изписани думите: „Онзи, който не обича нищо, не разбира нищо“.
Кал си пое дълбоко въздух.
- Да - каза той.
Баща му го остави да стъпи на краката си и обичайната болка го прониза. Алистър му подаде раницата и Кал я метна на рамо.
- Никога не съм виждала тази врата - заяви Тамара.
- Това е входът на Асамблеята към Магистериума - отвърна майстор Руфъс. - Не съм и подозирал, че някой от вас ще има повод да я използва.
По времето, прекарано в Магистериума, Кал бе мислил много за него. В началото се боеше от училището, после го прие като дом, после като убежище от баща му, а сега вече като място, на което не бе сигурен, че има доверие.
Може би Алистър в крайна сметка бе прав. За всичко.
Майстор Руфъс потропа с гривна по портите и те се отвориха. Коридорът вътре не изглеждаше като останалите в Магистериума - с обичайните каменни стени и под. Този коридор бе направен от полирана мед. С всяка следваща крачка Кал разпознаваше символ на някой от елементите - въздух и метал, огън и вода, земя и хаос - с думи на латински, изписани под тях.
Руфъс стигна точка в стената, която изглеждаше като всички останали. Почука отново с гривната си и този път се отвори парче метал с размера на врата. То разкри стая, гола стая, направена от камък, с дълга каменна скамейка, опасваща стените.
- Ще изчакате тук - настоя той. - Майстор Норт и майстор Рокмапъл ще се върнат скоро, за да ви придружат до съвещателната зала. Асамблеята се е събрала да реши какво да прави с вас.
Тамара преглътна. Родителите и бяха членове на Асамблеята. Джаспър изглеждаше ужасен. Дори Аарън бе притеснен.
- Ще взема Пакостник - каза Руфъс и вдигна ръка, преди Кал да успее да възрази. - Ще е в безопасност в стаята ти. Това е повече отколкото мога да кажа, в случай че дойде с нас. В Асамблеята не обичат животните, обсебени от Хаоса.
Щракна с пръсти и Пакостник изтича до него. Кал го погледна, сякаш се чувства предаден.
- Алистър, ела за миг - каза Руфъс.
Алистър изглеждаше изненадан, след което приближи Руфъс. Двамата мъже взаимно се огледаха внимателно. Изражението на лицето на Руфъс се промени, но Кал сметна, че долавя в него нотка, подсказваща, че този Алистър, който той вижда, е различен от онзи, който виждаше Кал, когато погледнеше към баща си. Изглеждаше, като че вижда момче, може би на възрастта на Кал, с тъмна коса и пакостливи очи.
- Добре дошъл обратно в Магистериума, Алистър Хънт - рече Руфъс. - Липсваше ни.
Когато Алистър погледна към майстор Руфъс, в очите му нямаше гняв, но изглеждаше изтощен, от което стомахът на Кал се сви.
- На мен не ми липсваше - заяви той. - Виж, всичко е по моя вина. Нека децата се върнат в стаите си и аз да ида пред Магистериума. Не ме интересува какво ще правят.
- Хубав план - стана на крака Джаспър.
- Сядай, де Уинтър - нареди майстор Руфъс. - Имаш късмет, че майстор Милагрос не е тук. Смяташе да те провеси над Бездънната яма.
- Над кое? - попита Кал. Джаспър бързо седна, а майстор Руфъс се приведе да прошепне нещо на Алистър, което Кал не чу. Майстор Руфъс отстъпи назад с Пакостник и отново почука с гривна по стената. Вратата се затвори и ги остави в стаята.
Кал си пое дълбоко въздух. Радваше се, че ще говори пред Асамблеята. Трябваше да остане, да обясни какво се е случило, преди някой друг да го направи. Да им покаже това, в което иначе не биха повярвали.
Кал погледна към Джаспър и се запита какво ли ще говори той пред Асамблеята. Щеше да спомене, че е отвлечен. Затова Кал трябваше да заговори пръв, преди стражите да го отведат. Джаспър го погледна замислено с тъмните си очи.
- Какво ще кажем? - попита той. - Тоест, ти какво смяташ да кажеш на