Асамблеята?
- Ще признаем истината - отвърна Кал. - Ще им кажем всичко.
- Всичко? - Аарън като че се разтревожи. Кал усети как стомахът му се свива още повече. Готов ли бе Аарън да излъже за него?
- Кал е прав - рече Алистър. - Мислете практично. Най-лошото, което можем да направим, е да си противоречим. Само ако говорим истината, ще разкажем една и съща история.
- Не знам защо ми е да слушам съвета на издирван престъпник - промърмори Джаспър.
- Всички сме търсени престъпници, Джаспър - сопна се Тамара и потупа Кал по рамото. - Всичко ще е наред.
- Да, успокой старата гад - отвърна Джаспър. - Той е твърде крехък, татко му го донесе на ръце.
- Млъквай - отсече Аарън. - Всеки път, когато се изнервиш, ставаш неприятен.
Кал погледна изненадан към Джаспър. Дали това бе истина? Съдейки по собствения си опит, Кал смяташе Джаспър за неприятен през по-голямата част от времето, но пък самият той знаеше какво значи устата да изпреварва разума. Самият той казваше много неща, преди да се замисли над тях.
Не искаше да смята, че има прилики с Джаспър, особено по отношение на това, което не харесваше у него.
Константин Мадън е бил чаровен, бе казала Тамара.
Вратата се отвори и майстор Норт влезе.
- Асамблеята ще ви приеме сега - рече той.
Бъди чаровен, каза си Кал. Ако си Константин, използвай го! Бъди чаровен.
Станаха на крака и последваха майстор Норт надолу по медния коридор и през арката към една масивна кръгла стая. Кал я бе посещавал и преди, но скри изненадата си от съвпадението. Бе се промъквал в Магистериума, когато попадна на среща на маговете тук. Сега вероятно не бе най-добрият момент да разкрива, че е подслушвал.
Пещерата бе масивна и кръгла. Скъпоценни камъни украсяваха стените, оформяйки фигури на съзвездия. Центърът на стаята бе зает от масивна кръгла дървена маса с кухо ядро. Изглеждаше така, все едно е направена от дървесен ствол, но дървото явно беше огромно, по-голямо и от най-широката секвоя. Кал непреодолимо искаше да погали с пръсти повърхността му.
От едната страна седяха членове на Асамблеята в масленозелени костюми, които се редуваха с маговете от Магистериума, облечени в черно. Изглеждаха като шахматни фигури.
Майстор Норт махна с ръка и една секция от масата се вдигна като отрязано парче торта. После махна на Кал и останалите да седнат пред един процеп в кръга. След миг колебание Алистър влезе пръв, следван от децата. В мига, в който последният от тях - Джаспър, влезе в кръга, оформен от масата, секцията се затвори обратно на място. Кал и приятелите му бяха пленени в кръга на масата, напълно обкръжени от Асамблеята.
Кал огледа самодоволните изражения на възрастните. В интерес на истината... не всички бяха такива. Майсторите Руфъс, Норт, Рокмапъл и Милагрос изглеждаха напрегнати, а родителите на Тамара - притеснени. Освен учителите и семейство Раджави Кал разпозна само още един от маговете на Асамблеята: госпожа Таркин, мащехата на Алекс. Тя седеше като кралица, събрала сребристата си коса на кок. Никой не се представи.
- Откъде да започнем изобщо - обади се възрастен човек в униформа на Асамблеята. - От времената на Константин Мадън не сме имали такива смущения, удари върху Магистериума и принципите, които той представлява, както се случи тази седмица.
- Никога не сме искали да нараним Магистериума - каза Тамара.
- Наистина? - възрастният човек и се нахвърли заради думите и, както котката напада мишка. - Знаете ли колко деморализиращо бе за нашите чираци да разберат, че техният макар е избягал от училище? Това не ти ли хрумна, Аарън Стюарт?
- Не съм избягал, маг Грейвс - възрази Аарън и се изправи. Все още носеше дрехите от магазина, макар сега да бяха покрити с прахоляк и кал. Бе само едно тринайсетгодишно хлапе с нелепа прическа, изгубила формата си, но щом заговори, всички го загледаха. Кал видя, че израженията на лицата на маговете от Асамблеята се смекчиха. Искаха да чуят Аарън. Това бе качеството, което притежаваше Константин. Това имаше предвид Тамара, когато каза, че е бил чаровен. - Това лято говорих с много магове от Асамблеята и други от нашата общност. Всеки от тях подчерта, че аз съм едничкото оръжие, което може да спре Врага. Стори ми се, че им дължа нещо повече от това да се крия в Магистериума, когато съм нужен другаде.
Настъпи кратка тишина, а после Грейвс се прокашля.
- Ентусиазмът ти е достоен за уважение, но ако наистина смяташе, че си необходим за залавянето на Алистър Хънт, защо не се справи с него, когато го хванахте? Защо той е още с вас?
Гняв започна да се разпалва в гърдите на Кал.