Кал почувства как баща му се напряга. Алистър заби пръсти в рамото му. Видя как Тамара затаява дъх, а Аарън гледа кръвнишки към Джаспър.
- И то е? - попита маг Грейвс, който сякаш се олюляваше от безкрайните изненади.
- Гробницата бе унищожена заради Кал - каза Джаспър. - Понеже Кал бе Врагът на Смъртта. Понеже Кал бе прероденият Константин Мадън. И така както Константин бе унищожил Магистериума, Кал унищожи гробницата. Запечатайте магията му, убийте го.
Кал гледаше към Джаспър, замръзнал от ужас.
- Кал използва магията на бездната, за да ни опази от обсебените - продължи Джаспър. - Изпусна я от контрол, понеже я използваше за пръв път. - Джаспър ги погледна самодоволно, все едно знаеше колко са се изплашили. - Точно така. Кал е макар, също като Аарън. Сега имаме двама.
Кал въздъхна облекчено. Маговете от Асамблеята гледаха Джаспър така, все едно му е поникнала втора глава. Най-после бе успял да ги изненада.
В този миг Анастасия Таркин стана на крака. Гърбът и бе изпънат, а сребърната и коса блестеше. Загледа се право към Кал, когато заговори:
- Най-после Врагът е мъртъв - каза тя. - Благодарение на вас петимата... - Тя махна с ръка, като посочи Кал, Алистър, Тамара, Джаспър и Аарън. - ... Верити Торес и останалите, загинали в Студеното клане, най-после са отмъстени.
Кал си спомни главата на Верити, забита на вратата на гробницата, и преглътна.
Думите на Таркин изглежда извадиха маг Грейвс от шока.
- Анастасия е права - обяви той. - Примирието не важи. Алкахестът трябва да бъде върнат, но за момента е време да празнуваме. Войната свърши!
Останалите от Асамблеята замърмориха и усмивки плъзнаха по лицата им. Майстор Милагрос започна да ръкопляска и останалите съветници и майстори станаха на крака да се присъединят към тях. Тамара изглеждаше изненадана, Джаспър - самодоволен, а Алистър - облекчен.
Кал погледна към Аарън. Аарън не се усмихваше. Той имаше странно, объркано изражение на лицето, все едно се чудеше дали не прави ужасна грешка, като скрива истината за Кал.
Но може би не мислеше за това. Може би беше прекалено уморен и не мислеше за нищо.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
След това нещата се случиха доста бързо. Алистър бе изпроводен от майстор Руфъс да спи в една свободна стая на майстор. Децата бяха отпратени в общите помещения да се изкъпят и да си починат, което означаваше, че Кал е
(а) отделен от Джаспър и
(б) е заедно с Пакостник.
И двете бяха приятни неща.
Почти веднага след като Кал, Тамара и Аарън се бяха проснали на диваните и столовете изтощени, пристигна Алекс Страйк, който носеше храна от трапезарията: дървени чинии и купи, пълни с различни видове гъби, лишеи и пудинг от грудки. Някои от тях имаха вкус на начоси[7], но имаше и от лилавата храна, която според Тамара напомняше солен карамел, а също и от гъбата с вкус на панирани пилешки хапки.
След като се засити, Кал закуцука до леглото си и се просна изтощен. Не сънуваше или поне не запомни сънищата си.
Когато се събуди на следващия ден, осъзна, че чаршафите му са изцапани с пушек и прах. Не можеше да си спомни последния път, когато се е къпал наистина, затова реши бързо да го стори, преди майстор Руфъс да го огледа като хората и да го бухне в някой от солените басейни на Магистериума.
Той погледна надолу към Пакостник и осъзна, че вълкът е в дори по-лоша форма. Козината на Пакостник бе станала съвсем различна на цвят заради мръсотията.
Банята бе пещера в главния коридор и се споделяше от две различни групи чираци. Имаше три големи зали, една с тоалетни, една с умивалници и огледала и една с топли басейни, които бълбукаха нежно, а също и с потоци вода, които те заливаха като топъл дъжд, ако застанеш на правилното място. Скални стени хитро разделяха отделните бани, така че много хора можеха да се къпят едновременно, без да се виждат голи.
Кал отиде до единия басейн, окачи хавлията си на закачалка, свали обикновените си мръсни дрехи, с които бе заспал, и се качи горе. Водата бе толкова гореща, че в началото му бе неудобно, но после мускулите му се отпуснаха. Беше невероятно.
Дори кракът му бе добре.
- Ела - каза той на Пакостник.
Вълкът се поколеба и подуши въздуха. После предпазливо близна водата. Някога
Кал щеше да се подразни от това, но сега се радваше, че Пакостник не прави автоматично каквото си поиска.
- Кал? - чу някой да казва. Беше глас, който идваше от другата страна на каменната стена на банята му. Познат момичешки глас.
- Тамара? - почти изписука той. - Къпя се!