Един от хората му в стремежа си да осъществи желанието на принца, отвърнал:
— Аз ще я изкача, о, принце. Наемам се, да отворя вратите на града.
— Качи се — рекъл принц Икбал. — Благословен да си.
Храбрецът изкачил стълбите и достигнал върха. Но едва се покатерил на градската стена и стъпил на крака, той устремил взор към града и се провикнал високо:
— Пред теб съм! Пред теб съм! Пред теб съм! На твое разположение съм! Явих се пред теб!
После се хвърлил във вътрешността на града от тази огромна височина и се пребил. Принц Икбал продумал:
— Ако това е дело на здравомислещ, то какво би направил безумният? Последваме ли постъпката на този безумец, ще погубим всички свои другари. Върнете се! Не е нужно да влизаме в този омагьосан град. Полза от престоя ни тук няма, да не рискуваме другарите си и да не ги излагаме на смъртна опасност.
— О, повелителю — рекъл един храбрец, — дай ми тази славна възможност. Може би съм с по-решително сърце и по-голям ум от другаря си. Душата ми шепне, че мога да отворя портите на този град, ако ми позволи принцът.
— Страх ме е — казал принц Икбал — да не те постигне участта на приятеля ти.
След това му разрешил. Но щом храбрецът стъпил на стената, обхванала го лудост, както станало с другаря му. Той запляскал с ръце и се провикнал, както предшествуващия:
— Пред теб съм! Пред теб съм! Пред теб съм! На твое разположение съм! Явих се пред теб!
След това се хвърлил от върха на стената, тупнал на земята на медния град и се пребил.
Трагичната смърт на двамата не възпряла волята на техните братя да ги последват. Един след друг те се втурвали, като искали да извършат това, което другите не могли да направят. Всички те твърдели, че са по-изкусни от предшествуващите и по-достойни за победа от другарите си. Така загинали много хора. Нито един не се задържал на стената повече от другите, а веднага срещал смъртта.
7. Военачалникът
Тогава пристъпил военачалникът и казал:
— Тази работа е само за мен, о принце. Ако е речено, ще ти доставя радост.
Обзет от мъка, принц Икбал му отвърнал:
— Не чакай да ти дам съгласието си за това! Това дръзко желание не може да се осъществи. Та ти си военачалник и наставник на армията. Сърце ми не дава да те изложа на смърт. Нали и ти стана свидетел на гибелта на тринадесет от най-смелите опитни наши люде.
Принцът и военачалникът дълго разговаряли и спорили. Най-подир Икбал дал съгласието си. Той се уверил в решителността, здравомислието и издръжливостта на военачалника.
Военачалникът изкачил стълбата. Сърцето му било изпълнено с вяра в успеха на усилията. Той достигнал върха на стената. Но едва стъпил на нея, военачалникът устремил взор и обхванат от вълнение, извикал както и другарите му преди това.
— Пред теб съм! Пред теб съм! Пред теб съм! На твое разположение съм! Явих се пред теб!
След това се хвърлил от върха на стената и се сгромолясал на земята, както и другарите му преди това.
Втора глава
1. Отварянето на града
Като видял страшната смърт на последователите си и гибелта на военачалника, принц Икбал заповядал на приятелите си да се откажат от намеренията си.
— Тази работа е само за мен — рекъл им той. Думите му ужасили, разтревожили и смутили другарите му. Те го замолили смирено да се откаже от тази опасност:
— Смили се над нас, принце. Животът ни зависи от твоя. Как ще преживеем без теб? Ти си наш предводител, наставник и вожд.
— Реших: или ще постигна целта си, или ще загина. Нищо не ще ме спре да я осъществя — отвърнал принцът.
Всички видели, че той твърдо е решил и че са безсилни да му попречат.
Принцът изкачил стъпалата на високата стълба и достигнал върха й. Но щом стъпил на стената на града, почувствувал радостно вълнение, запляскал с ръце възторжено и вперил взор, съзерцавайки простора. Другарите му се изплашили от вида му и помислили, че гибел, както и предшествениците му, ще сполети принца. Те предположили, че той ще се хвърли от върха на огромната стена. Затова надигнали глас и взели да ридаят тревожно.
— Смили се, смили се, аллах! Пожали ни, о, принце! Не се хвърляй! Та след теб ще погинем и ние!
Мъдростта надвила безумието, умът възтържествувал над магията. Принцът останал неподвижно един дълъг час, после се надигнал и казал силно, уверено и решително на приятелите си:
— Не се бойте за мен и не падайте духом, другари! Ако съм благословен, ще ви донеса радост. Осуетено е лукавството на дявола.