Обърна се да тръгне към стаята си, но агентът кротко сложи ръка на рамото му.
— Мора… Трябва да знам на чия страна си. Каква е твоята цел в играта? Мразиш Конфедерацията, но презираш и обществата по планетите в Диаманта. Надявал си се Крийгън да спаси човечеството, а работиш за пришълците. Какво искаш в края на краищата?
Шефът на сигурността въздъхна.
— Мистър Керъл, някога имах своя игра. Ала отдавна съм се отказал от тези досадни хитрини. Чувствам се хванат в капана на една безкрайна лудница, наричана Вселена от невежите, а нито съм я създал аз, нито мога да й повлияя с нещо. В нашите очи алтаварите могат да изглеждат и премъдри, и безумци. Лудостта, разбира се, също е въпрос на гледна точка. Аз поне съм безнадеждно смахнат според нормите на Конфедерацията. Можеш да смяташ, че двамата сме в еднакво положение. Не сме искали да се озовем тук, нито пък сме жадували отговорността, която ни се стовари изневиделица. Ще направим каквото можем, защото няма къде да мърдаме, а не понеже сме най-подходящите. И тъй като самите ние сме луди, не се стремим към насилие и разруха, обаче уморено и мрачно ще се бъхтим до припадък да спасим поне нещо от руините.
— Живееш в наистина гадна Вселена…
Мора изведнъж се ухили.
— На твое място утре не бих засягал този въпрос, но… Искам да знаеш, че алтаварите са триполови. Единият пол дава спермата, другият — яйцеклетките, третият пък ражда малките. А понеже медицината им е самото съвършенство в сравнение с нашата, живеят поне три пъти по-дълго.
После се обърна и отиде да спи.
6
Мирната конференция бе уредена доста непохватно, но нищо по-добро не можеха да очакват при такава припряност. От самото начало агентът се чудеше защо са избрали точно Буджум, където нямаше подходящи условия, но сигурно тук беше най-удобно за алтаварите.
В залата седяха Владетелите, облекли най-официалните — тоест най-пищните си — дрехи. Срещу тях се бяха настанили „мистър Керъл“ и Думония, макар че и неговата кукла на конци Лару също присъстваше. Мора май не бе повярвал докрай в тайната власт на доктора, който пък охотно се зае да брани интересите на Конфедерацията, колкото и да го забавляваше тази роля.
На един от екраните се виждаше алтавар, може би същият от предишната вечер, на друг — двама мъже и жена в тоги, символизиращи постовете им. Бяха най-старшите сред членовете на Съвета.
Агентът прехвърляше неспокойно бележките си. Няколко пъти се опита да срещне погледа на Ипсир, но Владетелят на Медуза се стараеше да го наблюдава само крадешком.
Когато техниците потвърдиха, че всичко е готово. Мора започна пръв не само като Владетел на Харон, а и донякъде от името на алтаварите.
— Тази среща се открива точно в десет часа сутринта по стандартното време на стражевия кораб. Аз съм Ятек Мора, временен управник на Харон. Вдясно от мен са Тейлънт Ипсир, Владетел на Медуза, Уогънт Лару, Владетел на Цербер, и херцог Хамано Кобе, Владетел на Лилит. Упълномощени сме да преговаряме от името на цялото население в Диаманта на Уордън. Срещу мен са мистър Луис Керъл, извънреден и пълномощен посланик на Конфедерацията, и Антонини Думония, постоянен пълномощник на Конфедерацията в Диаманта на Уордън. — Лицето на Мора остана напълно сериозно при тези думи, но докторът едва не прихна. — Съветът се представлява от сенаторите Клон Луге, Моракар О’Хигинс и Суренда Капие. От името на ръководителите на алтаварския проект, представлявайки всички алтавари в този галактически сектор, ще преговаря Хадаким Сууг. Името е само приблизително фонетично съответствие, но устройствата за превод са програмирани да го разпознават. Тъй като не можахме да осигурим присъствието на неутрална страна, аз ще поема засега председателството на конференцията, стига да няма възражения.