— Да, тази игра им е достатъчно добре позната, ако за това питаш… Мога само да гадая обаче какви ходове ще предпочетат. Поне досега не са ни отписали. Не е дребно постижение.
Агентът стана.
— Трябва да обсъдя някои неща с моите хора.
Изтърси им каквото мислеше направо, без заобикалки, но май не му повярваха докрай. Поне не във всичко. И без това в началото се изненада, че приеха без съмнения почти всяка дума в доклада му. Явно компютърът беше подкрепил напълно неговите изводи, а и собственият им анализ на данните ги убеждаваше в същото. Само дето не можеха да укротят беса си от факта, че алтаварите превъзхождат във военно отношение Конфедерацията. Признаваха, че може би противникът има някои по-добри оръжия, но не допускаха да е постигнал предимство в цялостната си огнева мощ.
— Ясно, няма да споря повече — озъби се той. — Какво решение ще измъдрите накрая? Единствено ако се съгласите с тяхното искане, те ще се почувстват достатъчно сигурни, то обаче е напълно неприемливо за нас.
— Бяхме прекалено щедри дори и в първоначалното си предложение! — намеси се Луге. — С нищо друго няма да се съгласим. А Ипсир си е все същият наглец — да ни укорява, че ги зарязваме под игото на пришълците, когато самите медузяни открито се разбунтуваха срещу нас! Да си призная, от онези разплути твари тръпки ме побиват. Така ни се иска да имахме и още някое местенце, за да ги изнудваме, но за съжаление можем да ги притиснем единствено в Диаманта. Не ги познаваме изобщо. Онзи с пипалата налучка поне едно — в подобни ситуации само силата и страхът от нея имат значеше. Знам, знам, мислиш си, че могат да ни разгромят, но ние все още не си представяме как точно ще стане. Единственият начин да научим веднъж завинаги каква е истината си остава демонстративната атака.
Агентът въздъхна.
— Не очаквах друго от вас, обаче съм твърдо против това решение. Не знам какво крият, но все ми се струва, че и алтаварите, и Мора ни се присмиват.
— Блъф, нищо повече. Ами че те няма къде да скрият дори малка ескадра! Допускаме, че самият Диамант може да е изключително добре защитен, но дори тогава са способни само да се отбраняват. И да имат по-голям флот, той трябва да е на седмици, даже на месеци път. Щом Диамантът е толкова важен за тях, ще ги заплашим. Така или ще покажат какво имат, или ще си признаят, че са се опитвали да ни надхитрят. Поне ще знаем с какъв противник предстои да се разправим…
— Нападнете ли, губим единствения коз, който все още имаме.
— Няма да връхлетим върху всички планети. Ще атакуваме само една. Демонстрация на сила и за двете страни в конфликта. Ако успеят да ни отблъснат, ще знаем по-ясно положението си. Ако не — под заплахата да ги лишим и от останалите три свята, те ще трябва да се съгласят с първоначалното ни предложение. И да унищожим една четвърт от техните там яйца ли, зародиши ли, пак ще им останат три четвърти… Предпочетат ли да отстъпят, поемаме всичко в свои ръце. Не е ли най-логично, че ако са можели да ни махнат от пътя си, отдавна да го бяха сторили?!
„Мистър Керъл“ тъжно поклати глава.
— Опасявах се, че ще стигнем дотук, макар да си бях позволил слабичка надежда. Съобщете им сами ултиматума си, на мен сърце не ми дава… — Поколеба се, но попита: — Избрали сте Медуза за нападението, нали?
Луге сякаш се учуди и след миг кимна.
— Да. Населението е най-малобройно, но планетата е основа на промишлеността в цялата система. Освен това само за този свят се сдобихме с доказателства, че има база на алтаварите. Ако унищожим Медуза, ще отнемем технологиите на Диаманта.
— Моля ви да ми обясните по-подробно намеренията си — тихо каза агентът.
— Това, което предлагате, ще се превърне в много страшно бедствие за вас, а не за нас — заяви алтаварът на съветниците. — Може би така е предопределено. Но не се надявайте на ограничена война, в която само да си премерим силите. Ако посегнете на обитаема планета в Диаманта, ще направим всичко, за да отстраним проблема окончателно.
— Искате — намеси се агентът в отчаян опит да спре онова, което вече изглеждаше неизбежно — да се доверим на честността ви, но не подкрепяте думите си с нищо. Сигурно разбирате, че цивилизация, разпростряла се на хиляди светове, не може да капитулира пред празни заплахи от противник, когото възприема като един огромен въпросителен знак.