— Знаехме това отдавна. — В електронния глас на Сууг сякаш се промъкна искрена печал. — Сега и вие разбирате защо обикновено предпочитаме да нанесем изневиделица унищожителния удар. Накрая резултатът е все същият, но поне ние не понасяме излишни загуби.
— И защо не го направихте с нас? — остро попита Луге, уверен, че е хванал пришълеца натясно.
— Ако вие бяхте изправени пред същия проблем и виждахте дори нищожен шанс да избегнете изтреблението, нямаше ли да се поколебаете? Ние си позволихме да се надяваме. Сбъркахме и вероятно мнозина от нас ще загинат, но не съжаляваме. Не бихме понесли вечно да ни измъчва въпросът дали не сме погубили напразно разумни същества…
— Съжалявам — отвърна сенаторът, — но няма да се примирим с вашите заплахи, непотвърдени от никакви факти. Ако можете да ни попречите да унищожим една от планетите, направете го. Ако не можете, най-добре се откажете още сега от играта и приемете условията ни.
Мора за пръв път си позволи да покаже колко изопнати са нервите му.
— Кога ще нападнете? Алтаварите трябва да имат време, за да помислят и обсъдят в по-широк кръг решението ви.
Съветът напълно разбираше затрудненията на противника. Пришълците вероятно щяха да потърсят мнението на себеподобните си, отдалечени на твърде големи разстояния от Диаманта.
— От полунощ им даваме точно седем стандартни денонощия за размисъл — обяви Луге. — Дотогава или ще сме се споразумели, или започваме нападателни действия. Този комуникационен канал ще се поддържа през цялото време, а нашият представител ще бъде на разположение.
— Седем денонощия! — кресна яростно Мора и скочи от креслото. — Как да евакуираме хората в такъв срок?! С всички кораби на Диаманта, включително и херметизираните товарни контейнери, няма да спасим дори една десета от населението!
Сенаторът кимна.
— Ние подготвяме демонстративна атака, а не касапница. Имаме много сметки за уреждане с Четиримата владетели, но не желаем да пострадат невинни хора. Предоставяме ви шестнадесет пътнически кораба от най-вместителния тип — всеки превозва наведнъж по двадесет хиляди души. Ако ги искате, ще бъдат в орбита около Медуза само след два часа. Така ще успеете да се справите, стига да ги използвате по-пъргаво. Още сега можем да се споразумеем, естествено при приемливи за нас условия.
Тейлънт Ипсир зарева необуздано, щом чу коя ще бъде мишената.
— Не можеш! Мръсник! Свиня такава! Ах вие, изчадия гнусни! За моя свят говорите! Мой е, а не на алтаварите! Няма да ви позволя да ми го отнемете!
Щом ужасният му гняв се отприщи, микробите на Уордън веднага проявиха особеностите, присъщи за Медуза. Външността на Ипсир се промени страховито, чудовищно. Сякаш бе изскочил направо от нечий кошмар за ада. Неузнаваемото създание се извъртя към агента, който равнодушно наблюдаваше метаморфозата.
— Ти си ги насъскал! — изврещя гадината, насочила пулсиращ, наглед изгнил пръст към него. — Ще те убия, ще те убия!…
Ятек Мора вече бе насочил лазерен пистолет към Ипсир.
— Я млъквай, Тейлънт — изсумтя отегчено той и натисна спусъка.
Чудовището се свлече под масата. Всички се вторачиха в него и видяха как лишената от съзнание купчина плът бавно възвръща човешката си форма.
Кунзер веднага нахълта откъм спалното помещение, където седяха и чакаха останалите. Не се държеше заплашително.
— Позволете ми да повикам още двама-трима — примоли се той, — за да го отнесем горе. Много ще трябва да се потрудим, докато му помогнем да се възстанови.
Мора кимна отсечено и прибра оръжието в кобура.
— Ще прехвърлим колкото се може повече от хората ви на южния континент на Харон. Ако видим, че няма да ни стигне времето, ще започнем да ги пръскаме навсякъде по Лилит. На Цербер просто няма свободно място. Когато Ипсир се събуди, кажи му да си урежда личните сметки след осем дни. Ако дотогава не прави каквото сме решили тук или започне да ни се пречка, незабавно ще го сполети съдбата на предшественика му. Напомни му, че не е нужно да знаем къде се намира. Стига да поискаме, алтаварите ще изпратят на микробите му команда да го изядат. Разбра ли ме?
Другите тепърва се опомняха от случката. Дори Луге се бе смръзнал — за пръв път виждаше с очите си на какво е способен микробът на Уордън.
Мора пръв си припомни задълженията.
— Заседанието се отлага за неопределено време. Всички стигнахме до съгласие, че след изтичането на седем денонощия започва война между Конфедерацията и алтаварите.