— Никой ли не размисли? — попита, поддал се отново на безумната надежда. — Евакуацията на хората от Медуза още не е завършила, а има между петдесет и сто хиляди души, които не можем да отведем.
— Дори не им минава през ума — отвърна комодорът. — Трябва да ти призная, че доста се измъчихме, докато укротим част от сенаторите и военните. Настояваха да се откажем от ограниченията в конфликта, който и без това се очертава като прекалено кървав. Освен това в различни точки около нашите светове засичаме чужди кораби. Гмуркат се в нормалното пространство и пак изчезват, преди да ги докопаме. Някои са направо страшнички. При теб също ли не омекнаха?
— Няма шанс. Говорих пак и с алтаварите, и с Мора, който вече предвкусва представлението. А тези надничания на корабите им за опипване на нашата отбрана ме плашат още повече. Тук няма и следа от струпване на голям флот. Сигурно ще измислят много коварен начин да се разправят с ударната група.
— Пускаме какви ли не компютърни симулации и дори ако заложим хипотезата, че притежават само една десета от нашата огнева мощ, резултатите са катастрофални — унило промълви Крега. — И Сигурността, и Командването на военните системи се изнесоха в резервните си щабове по разни затънтени кътчета на галактиката. Смятаме, че алтаварите са разпръснали силите си и ще прилагат тактиката „бий и бягай“. Ще налетят, ще пръснат на атоми по-слабо защитените планети и ще офейкат. Необходими са ни към две хиляди тежки крайцера с пълен комплект модули за що-годе прилична отбрана, а имаме всичко на всичко триста. Доскоро и те ни изглеждаха прекалено много…
— Значи властите са готови да допуснат продължителна касапница в такива мащаби?
Комодорът кисело се засмя.
— Синко, нима още си позволяваш лукса да бъдеш наивен? Съветът, Конгресът, останалите тузари се свряха по най-недостъпните местенца. Ще умрат от старост, не от друго. Време е да прозреш грозната истина — те ще се стремят към победа на всяка цена… която някой друг трябва да плаща.
Агентът поклати глава. И Фалън, и Корман бяха прави. Диамантът на Уордън изобщо не беше противоположност на Конфедерацията, а само нейно отражение — заради местните чудатости. Е, нямаше намерение повече да се крие от истината. Нищо не го свързваше с предишния му живот.
— Сбогом, Татенце — каза с искрена тъга.
— Сбогом, Контрольор.
Замахна и запрати устройството с все сила в стената. След миг парчетата издрънчаха пред краката му.
Ударната група вече беше в пълна бойна готовност. Оставаше само един час.
8
Мора се извърна и му кимна, когато влезе в претъпканата зала.
— Здравей, мистър Керъл — рече добродушно той. — Настанявай се. Някои от най-добрите ми спецове са тук и решихме да се възползваме от комуникациите, за да следим какво става. Корабите на алтаварите никак не са подходящи за нас, а и командният им център не е предназначен за хора. Уредих обаче да се прикачим към техните роботи-наблюдатели, за да… е, ще го кажа откровено — да погледаме това шоу.
Агентът се подразни. Не успяваше да разбере този човек — ту уморен от живота философ, ту майстор на интригата, ту подобие на Ипсир в пренебрежението си към чуждите страдания и разрухата.
Още неколцина седяха около масата, някои с малки терминали пред себе си, други с примитивни бележници. Личеше, че ги е обзето любопитство, но от тревога нямаше и следа. Повечето бяха от Харон. Представител на Медуза не бе дошъл да гледа.
На един от екраните имаше триизмерна схема на ударната група и планетите в Диаманта. Обхващаше системата само до орбитата на Момрат.
Две от бойните станции с цялата си свита от крайцери се бяха отделили в защитни формации. Другите две се сближаваха бързо с целта — очевидно възнамеряваха да измъкнат врага от укритията му, за да проверят неговите възможности за отбрана.
„Мистър Керъл“ се намръщи.
— Доколкото виждам, алтаварите не оказват никаква съпротива.
Мора се разположи по-удобно в креслото, без да откъсва поглед от екраните.
— Основната група ще бъде пресрещната само от стационарната планетарна отбрана и ще понася все по-големи загуби с намаляване на разстоянието. Но и защитните отряди ще бъдат нападнати в подходящия момент.
— Значи алтаварите все пак имат свои сили в Диаманта! Къде са?
— Ще ги видиш, като му дойде времето. Имай още мъничко търпение. Предстои ти да станеш свидетел на събития, каквито хората не познават, а и малцина измежду алтаварите си спомнят нещо подобно. Разбира се, ако Конфедерацията реши да ни преметне и се впусне в масирана атака срещу всичките четири обитаеми планети, сценарият може драстично да се промени…