Щом настъпи полунощ, сякаш всички рязко и едновременно си поеха дъх; но не последва незабавна промяна. Ударната група продължаваше да напредва и вече пресичаше орбитата на Орфей — най-външната планета.
Три минути по-късно спря между нея и следващата — Едип. Крайцерите веднага се разположиха така, че да защитават възможно най-добре бойните станции. Изведнъж избръмча сигнал — от станциите заструиха потоци бели точици. След няколко секунди пороят спря.
А от спътниците на Момрат пък се протегнаха реки от синя светлина, които се впиха в облака от модули. Около една трета от роботите се отклониха към източника на заплахата. Много от модулите бяха унищожени още в първата секунда.
— Глупаците ги събраха прекалено нагъсто! — ухили се Мора.
Навсякъде по екрана гаснеха бели точици. А широките сини лъчи се местеха толкова бързо, че човешките очи не можеха да ги следят непрекъснато. И винаги намираха точно мишените си.
— Пуснаха втората вълна… разпръсква се! — възкликна един от помощниците на Мора.
Бойните станции изстреляха нов порой от модули, които веднага се разделиха в много обширен сектор. Налитаха от всички посоки.
— А, тъй вече бива — промърмори под носа си особнякът от Харон.
Агентът се вторачи изумен в него и останалите. Част от роботите се насочваха право към спътниците на Момрат, но никой тук не проявяваше признаци на страх!
— Искам да виждам какво предават и камерите! — заповяда Мора.
Друг голям екран се раздели на няколко прозорчета. Една от камерите показваше Медуза отдалеч, само като бяло-зеленикав диск. Някои изглежда бяха в орбита около планетата или на самата й повърхност. Имаше панорама на град, в друго прозорче пък се виждаше бялата грамада на Божествения зъбер.
— Защитните полета вършат добра работа — нехайно отбеляза Мора. — Но едва ли ще спрем всички модули, защото трябва да пазим около Момрат и да прикрием плътно останалите три планети. Ето! — посочи той. — Вижте небето над онази равнина!
В ясната синева се спускаха ярки линии, оставяйки керемидени следи. Ставаха все повече, изпълваха небето — модулите на свой ред се разделяха на по стотина самостоятелни оръжия, всяко сеещо опустошение.
Страшни взривове се издигаха в ослепителни кълба. Една от камерите угасна, замени я изглед от друга. Явно бяха разположени достатъчно нагъсто по повърхността на Медуза.
По диска на планетата просветваха хиляди огънчета.
„Мистър Керъл“ изви очи към екрана с оперативната схема и зяпна слисан — идеална сфера от жълти точици се свиваше отвсякъде около Диаманта. Нямаше как да види размерите и формата на новите кораби, но бяха дяволски много и може би надвишаваха по брой цялата ударна група.
Алтаварите ли атакуват? — настоятелно се обърна той към Мора.
— О, да. Много ни облекчихте задачата с решението за тази допълнителна седмица. Разположихме така собствените си сили, че да изскочат от подпространството в точно определени точки. Ще нападат само двете защитни крила. А целта на нашата основна група ще бъде да не допусне нападения срещу другите планети.
— Но с такава мощ можеха лесно да опазят цялата система! — кресна вбесен агентът. — Съзнателно пожертваха Медуза!
„Защо? Защо?! Какво съм пропуснал?“
Флотът на алтаварите се раздели на три. Около защитните формации на ударната група се образуваха две по-малки кълба.
По движенията на новите кораби можеше да се съди, че са по-малогабаритни от крайцерите на Конфедерацията, ала пък несравнимо по-бързи и маневрени при подсветлинна скорост. Свиха обръчите си около тромавите бойни машини на врага и не им дадоха дори нищожен шанс да се измъкнат. Но и самите крайцери нямаха никакво намерение да бягат от битката. Подредиха се в класически отбранителен периметър около станциите и незабавно започнаха контраатака. Яростта на отприщените енергии се разбушува така, че на екрана се развихри хаос от багри, а компютрите престанаха да показват прегледно сражението.
Мина доста време, докато проличи накъде клонят везните. Пъргавите и трудно уязвими кораби на алтаварите, командвани от програми със заложен в тях опит от истински войни, а не просто от симулации, все пак имаха преимущество.