Какво ли е подтикнало Конфедерацията да прати такова хлапе на вечно изгнание в Диаманта? Е, за Тарин Бул от Халстансир наистина можеше да се каже, че приживе е бил необичаен екземпляр. Израснал в семейството на местния управител, радвал се на разкош и глезотии. Но членът на Съвета от тази планета, някой си Дака Кра, превърнал баща му в изкупителна жертва при дребен политически скандал, подложил го на публично осмиване и го съсипал. Човекът не издържал и вместо да се остави в ръцете на психокасапите, за да му промият мозъка, взел, че се самоубил. И такива неща се случваха понякога в по-издигнатите кръгове. Само че стореното след туй от момчето било действително уникално. Тарин Бул се готвил дълго, злоупотребил със съчувствието на други видни семейства на Халстансир и се промъкнал на прием, даден от Дака Кра… Убил съветника, както му стискал ръката, по много грозен и старомоден начин — разпорил корема му с древна сабя, която криел под горната си дреха. Тогава бил само на дванадесет години. Възрастта му се превърнала в по-сериозен проблем от самото нечувано престъпление.
Разбира се, колегите ми го експулсирали от планетата и нашите психоманипулатори се захванали усърдно с него. Но момчето вече се било затворило в някакъв създаден от самото него свят и те дори не могли да го измъкнат от кататоничното състояние. В подобни безнадеждни случаи обичайната практика е личността да бъде изтрита напълно от мозъка, а на нейно място да се създаде нова. Семейството на Дака Кра обаче упражнило силен натиск. Именно затова сега Тарин Бул беше на път към Медуза… макар и само според подправеното си досие. Бе изчезнал в мига, когато моето съзнание го измести от тялото му. Вече аз бях Тарин Бул и се питах как ли ще се отнесе някогашният член на Съвета Тейлънт Ипсир към хлапе, заклало един от подобните нему.
Но и това не беше главният проблем. Разбирах, че новото ми тяло си има предимства — можех например да се надявам на неочаквана премия от още трийсетина години живот. Само че задачата ми нямаше да е улеснена от прикритието, което притежавах. На децата се прощава повече, ала им се налагат и по-строги ограничения. Поумувах и измислих най-добрата според мен тактика. Щом Тарин Бул бе израснал във високопоставено семейство на един от цивилизованите светове, значи от него се очакваше да прояви остър ум и добра обща култура. Фактът, че е успял да осъществи своя замисъл и да изкорми най-омразния си враг, говореше за същото. Лесно бих убедил всекиго, че съм доста зрял за годините си. Вече предвкусвах ролята на кораво и хитро хлапе.
Отпуснах се отново на койката и се потопих в лек транс, за да подредя в главата си цялата нова за мен информация. Особено важни бяха подробностите в краткия живот на Тарин Бул, дреболиите за неговото семейство, които можеха да ме препънат. Постарах се да запомня всички любими негови думички и типични жестове, отбелязани в досието. С две думи, вживявах се в образа на твърде млад, но безпощаден убиец.
За свое добро трябваше да играя съвършено тази роля още от първата си стъпка на Медуза. Имах намерение да прибавя най-малко едно ново убийство към списъка с постиженията му и макар да се надявах, че противниците ще ме подценят, самият аз изобщо не изпитвах същото чувство към Тейлънт Ипсир.
Втора глава
Стоварен и изоставен
Освен чрез редовната поява на храната нямах с какво друго да меря времето, но явно пътуването доста се проточи. Сигурно не им се харчеха излишни пари за превоз на затворници по най-бързите маршрути.
Най-сетне се скачихме с кораба-база, отдалечен на около една трета светлинна година от системата Уордън. Узнах това не чрез някакви нови усещания, а защото старите изчезнаха — нямаше я вибрацията, постоянен мой спътник напоследък. Иначе в еднообразното ми живуркане нищо не се промени. Май изчакваха да съберат достатъчно криминални от всички краища на галактиката, за да ни откарат по планетите. Оставаше ми само да си седя и да предъвквам получените данни — за милион и първи път. Понякога размишлявах и над факта, че сигурно не съм далеч от предишното си тяло (вече го възприемах само така). Чудех се дали не надзърта в килията от време на време, ей тъй — от празно любопитство.