— Дочух за някакво решение на колегите ми? Било свързано с нашия компютър, така ли?
— Имат нужда от него. По-мощен няма в целия Диамант, недопустимо е да го прахосвате само за поддържането на тази станция. От Цербер са готови веднага да ви доставят друг, напълно достатъчен за нуждите ви. Работата в стражевия кораб напредва, компютърът ще е необходим там. А за да произведем още по-мощни машини, трябва първо да пуснем завода в кораба.
— Хм, твърде нахално е да решават такова нещо зад гърба ми — престорено изхленчи Ипсир.
Агентът вдигна рамене.
— Опитахме да се свържем с вас, но никой не отговори. Затова Мора изпрати мен.
Първият министър отново се усмихна приятно. „Май не ти е казал всички причини да си тук.“
— Е, принудата никак не ми допада, но няма как да се възпротивя, нали? Дано поне техниците от Цербер се справят със замяната, без да съсипят станцията.
— Сигурен съм, че всичко ще бъде наред.
— Вече познаваш Уби, нали? — внезапно попита Ипсир. „Мистър Керъл“ кимна засмян.
— О, да. И то твърде отдавна. Може би не знаете, Владетелю Ипсир, но аз бях Тарин Бул чрез процеса на Мертън.
Тейлънт Ипсир засия от радостна изненада, накрая избухна в неудържим кикот.
— Но това е приказно! Просто великолепно! — избъбри, задавен от смях.
— И дойдох не само заради компютъра — добави агентът. — Не ми харесва да бъда момчето за поръчки на Владетелите.
Първият министър не му обърна внимание. Обърна се към Уби и каза:
— Чу ли, скъпоценна моя? Преди ти си била той.
Жената изгледа смутено агента, но не продума.
— Уби? — повика я „мистър Керъл“. — Знаеш ли кои са тези хора? Ето го Хейвъл Кунзер, ето я и Суга Фалън, а този пък е Тейлънт Ипсир.
Очите й се разшириха още повече, устните й се отвориха леко. После сви вежди, тръсна глава и пак се вторачи в групичката.
— Реших, че или ще пукна, или ще стана Владетел на бегълците от Медуза — мило й обясни агентът. — Ще ми помогнеш ли?
Тя като че не го слушаше.
Откъсна главата на Тейлънт Ипсир, преди труповете на Фалън и Кунзер да паднат на пода.