— След малко — продължи гласът — вратите на вашите килии ще се отворят и вие ще можете да ги напуснете. Настоятелно препоръчваме да постъпите именно така, защото тридесет секунди по-късно те ще се затворят отново и вакуумните помпи ще започнат да изсмукват въздуха, за да стерилизират помещенията. Това означава смърт за всеки, който реши да остане.
Мила подробност, казах си. Похватите им не само предотвратяваха всякакви опити за бягство, но и ти предлагаха да продължиш или да умреш по техните правила. Питах се дали някой би предпочел смъртта.
— Веднага след като излезете в главния коридор — дъднеше гласът, — ще спрете пред килиите си, докато вратите се затворят. През това време не трябва да правите нито крачка, иначе автоматичните системи за сигурност ще ви изпарят на място. Ще унищожим незабавно всеки, който не мълчи или откаже да се подчини на заповедите. Щом вратите се затворят, ще получите указания какво да предприемете по-нататък. Подгответе се за излизане… сега!
Преградата се плъзна встрани и аз побързах да мина през отвора. Имаше малка бяла вдлъбнатина с отбелязани места за поставяне на ходилата. Подчиних се на заповедите, колкото и да беше вбесяваща цялата тази история. Да си гол и изолиран в кораб, управляван изцяло от компютър, е нетърпимо унизително, защото ти се внушава, че всяко твое усилие е напълно безсмислено.
Все пак поне можех да се оглеждам. Стояхме в дълъг, задънен коридор, към стените на който бяха прикачени тесните ни килии. Озъртайки се, преброих десетина затворници, не повече. Подбрана реколта, казах си кисело. Голи и смачкани пандизчии, които скоро щяха да бъдат зарязани на света долу. Какво ли намираха компютрите и майсторите на психосондирането в подобни унили типове, та непременно трябваше да ги оставят живи? Поне самите затворници не бяха наясно, в това не се съмнявах.
Вратите се затвориха с трясък. Ослушвах се напрегнато, сякаш очаквах писъка на някой непохватен мърльо, щом започне изпомпването на въздуха, но нямаше и намек за подобна мелодрама. Дори някой да бе избрал този път към избавлението, ние не научихме това.
— По моя заповед — излая гласът откъм тавана — ще се обърнете надясно и ще тръгнете бавно, в колона по един към края на коридора. Там ще намерите совалка, която ще ви спусне на повърхността. Ще заемете седалките в посока отпред назад, без да оставяте празни места. Щом седнете, незабавно затегнете предпазните колани.
Двама-трима замърмориха кисело, кратък изблик светлина от стената изсъска в краката на провинилите се, макар никой да не пострада.
Гласът продължи, без да споменава произшествието.
— Обърнете се надясно… сега! — И ние веднага се подчинихме. — Насочете се бавно към края на коридора, както ви бе обяснено.
Вървяхме безмълвно и наистина никак не бързахме. Металният под беше дяволски студен и лично на мен ми се щеше по-скоро да се озова в совалката.
Салонът й се оказа учудващо луксозен, макар седалките да не бяха предназначени за голи тела. Настаних се на третия ред и нагласих предпазния колан. Преброих по-внимателно спътниците си. Първото ми впечатление се оказа вярно — бяхме само деветима, шестима мъже и три жени.
Люкът се затвори и след секунда чух съскането на херметичните уплътнения. Груб тласък… и поехме по последната част от пътя си.
Забелязах, че совалката е твърде съвременна и удобна, за да превозва само пандизчии като нас. Значи бе един от междупланетните съдове, които непрекъснато сновяха из Диаманта на Уордън.
Високоговорителите над главите ни изпукаха и чухме много по-приятен женски глас. Звучеше досущ като човешки.
— Добре дошли на Медуза! — започна той като учтива екскурзоводка. — Както несъмнено вече са ви обяснили, пътувате към планетата, която ще бъде ваш дом от днес нататък. Щом стъпите на нея, губите възможността да напускате Диаманта на Уордън, но вече няма да сте затворници, а граждани на нашата общност от четири свята. Властта на Конфедерацията над вас свърши в мига, когато влязохте в совалката. Имаме четири такива и шестнадесет товарни кораба. Съветът на системата Уордън ръководи нашата самоуправляваща се общност и автономията ни е призната от Конфедерацията. Разполагаме и с представителство в Конгреса. Всеки от четирите свята е със своя администрация, независима от останалите. Каквито и да сте били преди, каквото и да сте извършили, сега сте граждани на Медуза — нито повече, нито по-малко. Миналите ви деяния няма да бъдат припомняни или използвани срещу вас. Важно е само какво правите като граждани на тази планета от системата Уордън.