— Не звучи неразумно — отсъди тя, след като помисли. — И все пак има много време, преди дори да започнеш обучението си за пилот. — Помълча и ми извъртя типичен професионален номер с рязката смяна на темата. — Имаш ли някакъв сексуален опит с момичета… или с момчета?
Престорих се на стъписан.
— Не, госпожо!
— А какво ти е мнението за момичетата въобще?
Вдигнах рамене.
— Готини са.
Кимна и си записа нещо, после ме попита:
— Как се отнасяш към заточението си в Диаманта?
Отново свих рамене.
— Ами по-добре е, вместо направо да бяха ме очистили. За Медуза нищо не мога да кажа, още не съм разгледал какво има тук.
Тя продължи да пише.
— Тъй, засега стига! Свободен си, Тарин. Утре някой друг ще поговори с теб, после ще решим с какво ще започнеш.
Не се затрудних изобщо в надхитрянето на комплекта от тестове, на който ни бяха подложили по-рано през деня. Знаех точно как оценяват резултатите. Затова се постарах да изпъкна в определени области, най-вече в електрониката и механиката, като не забравих да се съобразя с генетичните заложби и възпитанието на Тарин Бул. Съзнавах, че будя сериозно недоумение и колебания у тукашните властници. Хем бях прескочил възрастта да ходя на училище като родените на Медуза деца, хем не ми достигаха години да работя с възрастните. Нямах богат избор — представих се за нафукано генийче и сега сам си стисках палци.
Вечерта забелязах, че цветът на кожата ми се промени в оранжево-кафяво, както стана с още четирима от нас. Едновременно се развълнувах и изтръпнах от този признак на огромните промени в организма ми.
Горн и Сугра бяха много доволни на другата сутрин. Отделиха нас, петимата, за да проверят състоянието ни. Първото изпитание беше простичко… и решаващо. Както си стояхме само с мижавите халатчета, изведоха ни в студения коридор и ни накараха да слезем на първия етаж. Отначало се зачудих дали не се гаврят с нас за развлечение — щом отвориха външната врата, веднага се вледених, но след няколко секунди усетих как започва да ми става все по-топло и приятно.
Кафеникавият оттенък на кожата по ръцете ми бързо се смени със сивкав. Въпреки това се чувствах съвсем нормален човек.
Когато се увери, че понасяме добре студа, Горн ни изведе навън. Нищо не се промени. Беше ми хубаво като на филийка във фурна, макар да стъпвах бос по снега. Проверката се отрази добре и на психиката ми — избледня страхът от неизвестността, защото промяната в мен бе се оказала съвсем не толкова потресаваща.
Щом се увериха, че студът изобщо не ни мъчи, върнаха ни по стаите. В първия миг ме лъхна непоносима горещина, но усещането бързо изчезна както при излизането навън. Отново ми стана приятно и уютно. Е, поне физически вече бях истински жител на Медуза. Много ми се искаше да ни бяха обяснили всичко за шетането на микробите из телата ни, ала не се съмнявах, че са скрили всякакви важни подробности от нас. Вероятно смятаха, че каквото не знаеш, не можеш и да го използваш. Щях да почакам, докато натрупаният опит или някоя неочаквана случка не ми помогнат.
Следобед ние, „аклиматизираните“, бяхме привикани един по един в малкия кабинет. Дойде и моят ред. Очаквах да срещна поредния психодоктор, но вместо това видях непознат мъж.
— Ти ли си Тарин Бул? Аз съм Трин, завеждащ личния състав в гилдията на транспортните служители. Чух, че си имал желание да станеш пилот.
Изведнъж се ободрих.
— О, да, господине!
— Не е невъзможно. Общата ти култура е извън типичните рамки за твоите години, почти същото е и с математическите ти способности, да не говорим пък, че не сме се надявали хлапе като теб да е толкова наясно с компютрите. Обаче още имаш пропуски в образованието, не си и достатъчно зрял физически. Трябва да навършиш задължителната минимална възраст, за да те запишем в училището за пилоти… ако се стигне дотам. Все пак те насочиха към нашата гилдия. Не искам да ти вдъхвам напразни надежди. Не е лесно да ти намерим място, понеже не си нито дете, нито възрастен. А и резултатите от тестовете не ни помогнаха да определим пригодността ти за конкретна работа. Може би си попаднал където трябва, ако съхраниш амбициите си, само че тръгваш от най-ниското стъпало. Няма да те пращаме на училище. За общата програма ти е късно, за специализираните — твърде рано. Решихме да получиш длъжност — тук предпочитаме думата „място“ — с най-ниския ранг в гилдията, но в същото време ще ти бъде съставена програма за компютърно самообучение, та да се подготвиш за бъдещето.