Бавно завъртях глава, докато се опитвах да отгатна дали не ме занася. Опомних се и проумях, че подобно правило много улеснява копоите. Почти невъзможно е да скриеш нещо непозволено, ако се размотаваш гол. Вярно, често съм бил без дрехи в женска компания, особено по курортните планети, и това не ме е притеснявало нито за миг. Но тук преживяването беше коренно различно и не успях веднага да се приспособя…
Съквартирантката ми вече ми подаваше торбата.
— Побързай, преди наблюдателят да те е видял. Пъхай всичко тук.
Въздъхнах и прецених, че прикритието ми може да се пропука сериозно, ако се съглася веднага.
— Ама… ти си момиче!
Изведнъж настръхнах вътрешно. Стигаше ми и фактът, че не ми обясниха едно толкова задължително правило. Несъмнено ме държаха под око, за да видят как ще се приспособя към тукашните обичаи. Не можех вечно да разчитам, че ще ми се размине, защото съм само на четиринадесет години.
Тя стоеше изненадана и цъкаше с език.
— Ей, всички ли във Външния свят са толкова задръстени?
Ако бе искрена в учудването си, значи трябваше да е родена на Медуза и за пръв път срещаше изгнаник. Това ми даваше известно предимство в общуването с нея, но едва ли ченгетата от СН бяха толкова наивни…
Пак въздъхнах, примирих се и натъпках дрехите си в торбата. Момичето стегна горния й край и я остави до вратата.
— Аз съм Чин Лу Кор — представи ми се учтиво. — Ъ-ъ… а ти наистина ли си Тарин Бул?
Кимнах нервно.
— Че кой друг да съм?
Изгледа ме с престорена суровост.
— Не е зле… Чувала съм да разправят, че хората от ония светове били отпуснати мърди, ама ти си във форма.
Сгуших за миг глава в раменете си. Трябваше да измислям в движение някои подробности.
— Е, напоследък не можех много да се упражнявам.
Тя приседна в края на леглото срещу мен.
— За какво те пратиха тук? Или не бива да питам?
Вдигнах рамене и се пльоснах небрежно по гръб.
— Екзекутирах убиеца на моя баща. Никой друг нямаше желание да го направи.
Тя се намръщи и май леко се стъписа. Едва ли щеше да преглътне небрежното споменаване на злодеяние, немислимо в тоталитарното общество на Медуза. Изглежда успях да я впечатля. Дали пък не беше прекалено… романтична?
— Гладен ли си? — попита изведнъж, може би за да отклони разговора от неприятната тема. — Не издържам повече. Току-що ми свърши смяната. Ти си късметлия, започваш чак утре в четири следобед. — Скочи енергично от леглото. — Да вървим. И без това трябва да оставим дрехите за пране. Ще ми разкажеш какъв е твоят свят, а пък аз ще ти обясня каквото е нужно за нашата планета.
Сделката ми изглеждаше добра, но трябваше да продължа още малко с преструвките.
— Чакай… така ли ще отидем?
Тя се ухили.
— Ама ти наистина си задръстен, знаеш ли? Ако не се поотпуснеш, ще те пратят на раздумка при някой психодоктор. — Обърна се и с широк плавен жест обхвана стаята. — И без това все някой те гледа. Какво ти пука?
Имаше право. Но тъкмо бе вдигнала торбата си и понечи да излезе, когато аз пак се запънах.
— Няма ли да вземем картите?
Отново успях да я разсмея.
— Не ти трябва някаква карта в собствения ти дом!
Че не ме излъга за голотата, забелязах веднага. Стари и млади, мъже и жени се разхождаха както ги е майка родила, седяха около масите и си приказваха без никакви задръжки. Само тук-там се мяркаха хора в униформа — искаха никой да не забравя ранга им, докато се прибираха или отиваха на работа. Очевидно смените не започваха навсякъде по едно и също време, за да не се допуска претоварване на возилата.
Столовата беше наполовина пълна, с обичайната за такива места неразбираема тиха врява. Нямаше меню — натискаш бутона, получаваш си покрития поднос и си намираш свободна маса. Само на кръглия плот в средата съществуваше възможност за избор — вода или три вида напитки.
Храната ми беше непозната, но вкуса й одобрих веднага. Всъщност никога не съм бил капризен гастроном, затова моментално се пригодих, сякаш цял живот съм засищал глада си с подобни гозби. След бълвоча в кораба и неприятните варива в центъра ми харесваше да различавам пред себе си основното ястие, зеленчуците и десерта. Месото си беше стандартна синтетика, но останалото ми се стори истинско и добре запазено. Спомних си, че Медуза внася много храни от по-топлите планети в Диаманта. Подсмихнах се — угаждай на стомасите на народеца, ако ще да е способен да дъвче дървесна кора!