— Мога ли да разчитам, че независимо от резултатите ще съставиш и изпратиш своя доклад?
Агентът кимна енергично.
— Ще имаш проклетия доклад.
Стана и се премести пред главния пулт, настани се удобно в голямото меко кресло.
— Готови ли сме?
— Да.
Машината спусна психосондите, които човекът нагласи старателно върху главата си. Почти не усети инжекцията, вкарала в тялото му веществата, подготвящи неговата психика за обработка на особеното знание, което щеше да се излее в нея.
Двойникът, изпратен на Медуза, имаше в черепа си органичен предавател. Затова всяка случка или изречена и чута от него дума накрая попадаше в компютъра като необработени данни. Сега всичко това щеше да мине през съзнанието на агента, за да отсее той вече известните неща и ненужните дреболии. Двойникът щеше да разказва, сякаш се намираше в модула… а и действително беше така в един доста чудноват смисъл.
Лекарствата и невралните сонди си свършиха работата. Собствената му личност и памет избледняха като фон, мястото им зае почти същият човек, ала и някак различен.
— Заповядвам на агента да докладва.
Компютърът изпрати командата дълбоко в психиката му, която човекът вече не контролираше.
Записващите устройства се включиха.
Мъжът в креслото се прокашля. Мънкаше, пъшкаше, изричаше несвързани думи, докато съзнанието му пресяваше и подреждаше данните.
Накрая заговори.
Първа глава
Прераждане
След разговора с Крега и кратката подготовка да уредя делата си (няма да се впускам в подробности), отидох в клиниката на Сигурността. Разбира се, бях ходил там много пъти, без да знам защо точно. В клиниката се занимават почти само с програмиране на информацията, която е нужна на агента да си свърши работата, и с връщането му в нормално състояние след това. Естествено често пъти се налага да излизам извън рамките на закона (предпочитам да казвам така, вместо направо да изтърся, че върша престъпни деяния) и повечето сведения са прекалено „горещи“, за да бъдат огласени. С цел да няма ненужни рискове, след изпълнението на деликатната мисия всички агенти минават през изтриването й от паметта.
Кой ще поиска главата ти, щом вече не си наясно каква попара си надробил и по чия воля? Вярно, имаш празноти в мозъка, затова пък си живееш в лукс и безгрижие и харчиш, без да се замисляш за парите. Наслаждавах се на всяка минута, ако не броя честите преквалификации (четири до шест седмици изтезания почти като в основната военна подготовка, само че по-садистични). Пък и съвестта не ми досаждаше за този живот на плейбой. Други се грижеха да не омекна прекалено от толкова безделие.
Дойде ли обаче времето за следващата задача, няма как да се справиш без целия си досегашен опит. Изтриването на паметта, преди да бъде съхранена, не би било особено практично, защото агентът става все по-добър, когато не повтаря грешките си. Затова в клиниката на Сигурността пазят същия този твой опит и при нужда ти го наливат отново в главата, та да си готов за поредното изпълнение.
Щом паметта ми се възвърнеше напълно, ставах изумен от креслото. Нима точно аз съм могъл да спретна това или онова? Знаех, че този път ще има разлика, понеже щяха да направят още една крачка в същия процес. Не само цялото ми „аз“ трябваше да се прероди в оная стая, но моите спомени щяха да бъдат натрапени на други мозъци и други тела — докато „паснат“.
Опитвах да си представя какви ще бъдат тези четири копия. Вероятно физически щяха да се различават от мен. Телата за тях трябваше да дойдат от границата, от средите на търговците, миньорите и пиратите, движещи се с предната вълна на разширяващата се империя. Такива също са необходими в една овладяваща нови пространства култура, защото опасностите, с които се борят, налагат високи изисквания за самостоятелност, упоритост, находчивост и творчество. Едно тъпо правителство би избило всички подобни типове наведнъж, но пък тъпите правителства бързо губят своята способност за оцеляване.
Естествено същата причина е довела поначало до създаването на резервата в Диаманта на Уордън. Почти всеки, способен да разкъса крепящите нашето общество връзки, е бил сред особено изобретателните, гадни, подли, хитри и оригинални умове, така че не върви да го затриеш с лека ръка. Диамантът е неразрушим капан за такива хора, понеже им дава възможност да продължат заниманията си, които при грижливо наблюдение могат да доведат до нещо ценно за Конфедерацията.