„Мечока” беше една от шестте подводници от клас „Тайфун 941”, построени през осемдесетте години на двайсети век за Северния флот като част от първата флотилия ядрени подводници, базирани в Нерпичья. В една от речите си, Леонид Брежнев нарече новия модел „Тайфун” и името така си и остана. Във флота на САЩ подводниците от този клас бяха категоризирани като руски клас „Акула”.
Въпреки огромния си размер, „Тайфунът” развиваше повече от двайсет и пет възела под вода и близо половината от тази скорост на повърхността. Завърташе се бързо, спускаше се до океанските дълбини и оставаше потопен в продължение на осемдесет дни, постигайки тази маневреност с една от най-тихите системи за производство на енергия, създавани някога. Екипажът на подводницата се състоеше от повече от сто и шейсет души. Всеки от корпусите разполагаше с енергиен реактор, задвижващ парна турбина, която произвеждаше петдесет хиляди конски сили. Те бяха нужни за въртенето на двете огромни витла. Два странични двигателя позволяваха на подводницата да маневрира.
Подводниците „Тайфун” постепенно загубиха военната си и политическа роля и бяха спрени от експлоатация през 90-те години. Дочу се предложение да бъдат превърнати в товарни съдове за пренасяне на стоки под арктическия лед, като на мястото на ракетните силози се направи товарен отсек. Заговори се, че „Тайфуните” ще отидат при този, който плати най-много.
Капитанът предпочиташе да гледа как режат подводниците за старо желязо, отколкото да ги види превърнати в подводни товарни шлепове. Какъв позорен край за една съвършена бойна машина! Навремето за страховития „Тайфун” се пишеха книги и се правеха филми. Капитанът не помнеше колко пъти е гледал „Ловът на Червения октомври“.
Централното конструкторско бюро за морска техника нае Василиевич да ръководи реконструкцията на подводниците. След споразумение със САЩ ядрените ракети отдавна бяха извадени.
Реконструираха ракетните силози и създадоха един огромен товарен отсек. Запушиха шахтите и направиха промени, позволяващи лесното товарене и разтоварване на различни стоки. Екипаж, наполовина по-малък от военния, щеше да откара подводницата при новите ѝ собственици.
Капитанът отпи още малко водка и прибра бутилката в джоба. Преди да напусне кея, той не издържа и се обърна назад, за да види за последен път подводницата. Тя беше излязла от пристанището и плаваше в открито море към неясното си бъдеще. Капитанът се загърна в палтото, за да се предпази от ледения морски бриз и тръгна към колата си.
Василиевич беше твърде опитен, за да приема всичко за чиста монета. Казаха му, че подводницата е купена от международна компания за пренос на товари със седалище в Хонг Конг, но подробностите бяха неясни, а сделката приличаше повече на кукла матрьошка, отколкото на ясно търговско споразумение.
Капитанът имаше своя теория за бъдещето на подводницата. Един подводен съд с огромната товаровместимост на „Тайфун” е идеален за контрабанда на всякакъв вид стоки. Но Василиевич запази тези мисли за себе си. В съвременна Русия е опасно да знаеш твърде много. Не беше негова работа какво ще правят новите собственици с реликвата от Студената война. Сделката миришеше на гнило, но капитанът знаеше, че не е разумно да разпитва за тези неща и най-добре да не знае нищо.
2
Провинция Анхуй,
Китайска народна република
Хеликоптерът се появи сякаш от нищото и закръжа над селото като огромно водно конче. Доктор Сонг Лий вдигна глава от превръзката, която слагаше върху ръката на едно момче и се загледа във висящата във въздуха машина, която започна бавно да се спуска над една нива в края на селото.
Лекарката погали момчето по главата и прие заплащането от дванайсет пресни яйца от благодарните му родители. Лий беше промила раната със сапун и гореща вода, беше сложила компрес и се надяваше, че ще заздравее добре. С малкото инструменти и лекарства, с които разполагаше, младата лекарка правеше каквото може.
Доктор Лий занесе яйцата в колибата си и след това се присъедини към шумната тълпа, която вървеше към нивата. Развълнуваните селяни, повечето от които никога не бяха виждали летяща машина от толкова близо, обградиха плътно хеликоптера. Лий забеляза правителствения знак върху корпуса и се зачуди кой от Министерството на здравеопазването би дошъл в това забутано селце.
Вратата на хеликоптера се отвори и нисък, набит мъж с костюм и вратовръзка скочи на земята. Той огледа развълнуваната тълпа и по широкото му лице се появи ужасена гримаса. Тъкмо щеше да се върне обратно в машината, когато Лий се промъкна напред, за да го посрещне.