– Добър ден, доктор Хуанг! – каза тя с достатъчно висок глас, за да я чуе мъжът. – Каква приятна изненада.
Мъжът огледа тревожно тълпата.
– Не очаквах такова посрещане.
Доктор Лий се засмя.
– Не се тревожете, докторе, повечето от тези хора са ми много близки – тя посочи няколко от покафенелите от слънцето лица, върху които сияеха усмивки. – Това са моите пациенти.
Тя хвана доктор Хуанг за ръка и го поведе през множеството. Селяните ги последваха, но тя се обърна към тях и мило им обясни, че желае да говори с господина насаме.
Лий отведе госта си в своята колиба и му предложи разклатения сгъваем стол, на който обикновено седеше, докато преглеждаше пациентите си. Хуанг избърса потта от плешивото си теме с носна кърпа и изчисти калта от лъскавите си кожени обувки. Лий кипна вода за чай върху един походен котлон и подаде изпускащата пара чаша на своя гост. Хуанг отпи колебливо, сякаш не бе сигурен дали чашата е достатъчно чиста.
Лий седна в закърпения стар стол за хранене, който беше запазен за пациентите ѝ.
– Какво ще кажете за моята лечебница на открито? По-притеснителните пациенти преглеждам вътре в колибата, а домашните животни преглеждам там, където са си.
– Няма нищо общо с Медицинския факултет в Харвард – отбеляза Хуанг, оглеждайки колибата с погнуса.
Стените бяха направени от кал, а покривът – от слама.
– Няма нищо общо с каквото и да било – отвърна Лий, – но има някои предимства. Пациентите ми плащат със зеленчуци и яйца, така че никога не оставам гладна. Няма задръствания като на „Харвард Скуеър”, но пък за сметка на това е почти невъзможно да се намери добро карамелово кафе лате.
Хуанг и Лий се бяха запознали преди години на едно събиране на азиатски студенти в Харвардския университет. Той беше гостуващ професор от Китайската национална лаборатория по медицинска молекулярна биология, а тя всеки момент щеше да вземе дипломата си за вирусолог. Бързият ум и интелигентност на младата жена впечатлиха Хуанг и двамата продължиха да поддържат контакт и след завръщането им в Китай, където той се издигна до висок пост в министерството.
– Мина доста време, откакто говорихме за последно. Сигурно се питаш защо съм тук – каза Хуанг.
Доктор Лий харесваше и уважаваше Хуанг. За съжаление той работеше с доста високопоставени колеги, които загадъчно се изпокриваха, всеки път, когато тя имаше нужда да бъде чута в министерството.
– Съвсем не – каза Лий, с нотка на надменност в гласа. – Предполагам, че си тук да ми предадеш извиненията на управляващите за тяхното пренебрежително отношение към мен.
– Властта никога няма да признае, че е сгрешила, доктор Лий, но ти нямаш представа колко пъти съм съжалявал, че не надигах глас в твоя защита.
– Разбирам склонността на правителството да обвинява всички други освен себе си, доктор Хуанг, но тинямаш представа колко пъти съм съжалявала, че нито един от колегите ми не ме защити.
Хуанг закърши ръце от неудобство.
– Не те виня – каза накрая той. – Моето мълчание си беше чиста страхливост. Не мога да говоря от името на своите колеги, а само да ти предложа моите най-искрени извинения за това, че не те защитих публично. Но се опитах да направя каквото мога, за да не влезеш в затвора.
Доктор Лий устоя на изкушението да разведе доктора из селото и да му покаже при какви условия живееха хората тук. Един затвор не е задължително да има решетки. Тя се отказа от намерението си и реши, че не е честно да се заяжда с Хуанг. Той не можеше да направи нищо, за да промени станалото.
Доктор Лий се усмихна с неохота.
– Приемам извинението ти, доктор Хуанг. Наистина се радвам да те видя. След като не идваш да ми предадеш благодарностите на правителството и нацията за моите услуги, какво правиш тук?
– Опасявам се, че нося лоши новини. – Въпреки че бяха сами, той сниши глас. – Завърна се! – каза той, почти шепнешком.
Лий усети леден топка в стомаха си.
– Къде? – попита тя.
– На север. – Той изговори името на една отдалечена провинция.
– Имало ли е други случаи?
– Засега не. Слава Богу това е доста изолиран район.
– Изолирахте ли вируса, за да установите щама му?
Той кимна.
– Коронавирус, както преди.
– Кога е бил засечен за пръв път и открихте ли източника?
– Преди около три седмици. Източникът все още не е ясен. Правителството незабавно изолира заболелите и постави селата под карантина, за да ограничи разпространението. Този път не поемат никакви рискове. Работим със Световната здравна организация и Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията.