Сонг Лий беше почти на трийсет и пет, но изглеждаше по-млада. Беше стройна, с нежни бедра и гърди, и дълги крака. Макар че фигурата ѝ бе съразмерна, не беше нещо особено, за разлика от лицето ѝ, което неизбежно караше хората да се обръщат, за да я погледнат отново. Дълги, тъмни мигли ограждаха будните ѝ очи, а сочните ѝ устни преминаваха от приятелска усмивка в леко намръщаване, когато мислеше за нещо сериозно. Докато работеше в провинцията, тя връзваше гарвановочерната си коса на конска опашка и я скриваше под шапка, която вероятно е принадлежала на някой от войниците на Мао по време на Великия поход. Но сега беше подстригана късо в елеганта прическа.
Откакто пристигна в Пекин Лий присъства на огромен брой срещи и остана впечатлена от бързата реакция на правителството спрямо новата епидемия. За разлика от бавните действия преди няколко години, сега бяха мобилизирани стотици учени и специалисти.
Китай беше поел водещата роля в борбата с епидемията и беше поканил експерти в Пекин, за да демонстрира твърдата си решимост да се справи с проблема. Бързата реакция разкри връзката и с една по-сериозна ситуация – всеки, с когото доктор Лий говори през тези няколко дни, изглеждаше убеден, че основните хигиенни норми са достатъчни, за да се ограничи разпространението на заразата, макар изследователите да продължаваха да търсят нейния източник и да разработват тестове и подходяща ваксина.
Повечето учени бяха оптимисти, но доктор Лий не споделяше тяхната увереност, че ще се справят бързо с проблема. Притесняваше се, че все още не е открит източникът на заразата. Цибетките6, които бяха преносители на първия щам на ТОРС, бяха изтребени, значи вирусът бе преминал към друг приемник – кучета, кокошки, насекоми... кой знае? Освен това я тревожеше нетипичната прозрачност в действията на китайското правителство. Горчивият ѝ опит я беше научил, че властите много трудно издават своите тайни. Тя почи беше успяла да загърби опасенията си до момента, в който правителството ѝ отказа да посети засегнатата провинция. Обясниха ѝ, че е твърде опасно и че районът е поставен под най-строга карантина.
Доктор Лий отхвърли мрачните мисли и се концентрира върху предстоящото ѝ появяване пред аудитория, състояща се предимно от експерти. Сърцето ѝ биеше лудо. Притесняваше се да говори пред публика, след като бе прекарала години сред хора, чиято основна грижа бяха оризовите ниви. А и компютърните програми, с които се следеше разпространението на заразата, само я объркваха. Тя не беше сигурна в собствените си знания. Имаше чувството, че е човек от каменната ера, пренесен в един модерен свят.
От друга страна, последните години, в които бе принудена да практикува медицина на най-базово ниво, я дариха с инстинкт, който беше по-ценен от всички карти и таблици на света. Интуицията ѝ подсказваше, че е твърде рано за празнуване. Като вирусолог, бе наясно колко бързо се приспособява и изменя един вирус. А като епидемиолог, знаеше от болезнен личен опит как една епидемия може светкавично да излезе от контрол. Но може би просто има сценична треска. Беше прегледала статистическите данни, които Хуанг ѝ даде, и според тях епидемията можеше да бъде овладяна съвсем скоро.
Доктор Лий се прокашля и погледна към публиката. Част от хората в залата, знаеха, че е била в изгнание и най-вероятно бяха отговорни за случилото се с нея, но тя преглътна горчивината.
– Ще перифразирам думите на американския писател Марк Твен – „слуховете за моето професионално падение са силно преувеличени“ – започна тя с равен тон, без да обръща внимание на смеха в залата. – Трябва да призная, че се изправям пред вас смирена. Откакто започнах да работя в провинцията, в света на епидемиологията е бил постигнат значителен напредък. Впечатлена съм от начина, по който държавите по света са се обединили, за да се борят с новата епидемия. Горда съм, че моята страна има водеща роля в тези усилия.
Лий прие с усмивка ръкоплясканията. Беше научила правилата на играта. Тези, които са очаквали гневни упреци, щяха да останат разочаровани.
– В същото време, трябва да ви предупредя, че не бива да сме самоуверени. Всяка епидемия е потенциална пандемия. И преди сме били изправени пред различни пандемии, но човечеството винаги е успявало да се справи.
Тя продължи да говори за големите епидемии в историята, започвайки с първата регистрирана пандемия в Атина по време на войната ѝ със Спарта. Римската пандемия от 251 г. пр. н. е. убила пет хиляди души за един ден. Константинополската епидемия през 452 г. погубила десет хиляди за един ден. Около 25 милиона загинали в Европа от „Черната смърт” през 40-те години на 14 в. и 40 до 50 милиона по целия свят по време на голямата епидемия от инфлуенца през 1918 г. Лий предупреди отново всички в залата, че не бива да са прекалено самоуверени и повтори колко е доволна от сплотения международен отговор на настоящата епидемия.