Доктор Лий остана изумена от аплодисментите, които последваха речта ѝ. Тя не очакваше да я приемат отново в медицинските среди след годините изгнание и едва сдържаше вълнението си. Лий слезе от трибуната, но вместо да се върне на мястото си, се насочи към изхода. Очите ѝ бяха пълни със сълзи и имаше нужда да остане малко сама. Тръгна по един коридор, без да знае накъде отива.
Някой я повика по име. Беше доктор Хуанг, който бързаше да я настигне.
– Речта ти беше блестяща! – каза той, останал без дъх.
– Благодаря, доктор Хуанг. След малко ще се върна в залата. Вероятно разбираш, че за мен това бе едно много емоционално събитие, но поне се успокоих като чух, че е малко вероятно да избухне световна пандемия.
– Напротив, доктор Лий, пандемията е сигурна. И ще убие милиони, преди да успеем да направим каквото и да било.
Доктор Лий погледна към вратата на залата.
– Не това чух вътре. Всички изглеждаха оптимисти, че епидемията ще бъде овладяна.
– Защото не знаят всички факти.
– Какви са фактите, доктор Хуанг? Защо тази епидемия от ТОРС е по различна от предишната?
– Трябва да ти кажа нещо... Тази история с ТОРС... е измама.
Лий погледна гневно Хуанг.
– Какво искаш да кажеш?
– Епидемията, която ни притеснява, е причинена от различен патоген, разновидност на вируса на инфлуенцата.
– Защо не ми каза? Защо ме остави да говоря за ТОРС?
– Моля те да ме разбереш! Не ми беше лесно да го направя, но речта ти трябваше да послужи като димна завеса, с която да се скрие факта, че патогенът, с който си имаме работа, е много по-опасен от ТОРС.
– Експертите, които се изказват в залата, не биха се съгласили...
– Защото им дадохме заблуждаваща информация. Когато ни помолиха да им изпратим проби от щама, за да го изследват, ние им дадохме стария ТОРС вирус. Опитваме се да предотвратим евентуална паника.
Устата на Лий пресъхна.
– Какъв е този нов патоген?
– Мутирала форма на стария щам на инфлуенцата. Разпространява се мигновено и е много по-смъртоносен. Смъртта настъпва много по-бързо и при много повече хора. Вирусът е невероятно приспособим.
Доктор Лий гледаше колегата си с широко отворени невярващи очи.
– Тази държава не се научи да не действа задкулисно?
– Напротив, научихме се – отвърна доктор Хуанг. – Китай работи със Съединените щати. Ние и американците се споразумяхме да пазим съществуването на този нов патоген в тайна... поне засега.
– Вече видяхме, че забавянето и скриването на информация струва човешки животи! – не се стърпя Лий.
– Видяхме и принудителна карантина – не ѝ остана длъжен Хуанг. – Затворени болници, преустановяване на пътуванията и търговията, нападнати хора в китайски квартали по целия свят. Не можем да кажем истината, Лий! Невъзможно е да се спре този патоген, докато не разработим ваксина.
– Сигурен ли си?
– Ако искаш вярвай на думите ми. Американците имат много по-мощни компютри. Те създадоха модели, според които временно можем да ограничим отделни огнища на зараза, но не след дълго вирусът ще се разпространи и ще имаме световна пандемия.
– Защо не ми каза всичко това в селото? – попита гневно Лий.
– Опасявах се, че ще помислиш, че предишният път съм те предал и няма да ми повярваш – отвърна Хуанг.
– А защо да ти вярвам сега?
– Защото ти казвам истината... Кълна се!
Доктор Лий беше объркана и разгневена, но не се съмняваше, че Хуанг е искрен.
– Спомена някаква ваксина – каза тя.
– Няколко лаборатории работят върху нея – отвърна той. – Най-обещаващото лекарство се разработва в САЩ, в лаборатория на Боунфиш Кий във Флорида. Учените се надяват, че едно вещество, добито от морски организми, ще ни осигури ваксина, която да спре разпространението на вируса.
– Твърдиш, че една-единствена лаборатория разработва единственото надеждно оръжие? – Лий за малко да се засмее на този абсурд, въпреки сериозността на ситуацията.
Вратите на залата се отвориха и хората започнаха да изпълват коридора. Хуанг сниши глас.
– Все още се разработва – каза той, – но да, имаме големи надежди. Работата може да се ускори, ако ти си там като представител на Китайската народна република.