– Правителството иска да отида в Боунфиш Кий? – попита тя. – Изглежда, че съм реабилитирана. Готова съм да направя всичко по силите си, но да се залага всичко на тази единствена ваксина... е несериозно. Ами ако не проработи?
В очите на Хуанг се изписа тревога и гласът му спадна до шепот.
– Тогава Бог да ни е на помощ!
5 Тежък остър респираторен синдром – Бел. прев.
6 Вид азиатски дребен бозайник. (бел. ред.)
3
Епидемията от инфлуенца през 1918 г. се появила внезапно и атакувала света точно когато той се опитвал да се съвземе от току-що приключилата опустошителна война. Заразата тръгнала от Испания и убила осем милиона души. Нарекли я Испански грип, въпреки че нападнала и много други страни, включително САЩ. Само за няколко месеца, тя се разпространила по целия свят. Нямало подходящо лекарство. Жертвите можели да се разболеят сутринта, в рамките на няколко часа да развият типичния обрив с цвят на махагон и да починат преди да падне нощта. Милиони загинали. Един милиард били заразените. Преди да затихне през 1919 г., инфлуенца убила повече хора от петте години жестока война. По-страшна била дори от „Черната смърт”.
Зловещата статистика не напускаше ума на доктор Сонг Лий, докато изминаваше последните километри към Боунфиш Кий. Тя кацна във Форт Майърс и нае кола до пристанище Пайн Айлънд, където се срещна с един колоритен местен жител на име Дули Грийн. Той я откара с лодката си до острова през мангровите гори. На пристана я чакаше някакъв мъж.
– Здравейте, доктор Лий – каза развълнувано мъжът и протегна ръката си. – Казвам се Макс Кейн. Добре дошли на Фентъзи Айлънд. Аз ръководя това мъничко кътче от рая.
Със избелялата си хавайска риза и протъркани къси дънкови панталони, Кейн приличаше повече на бездомник, отколкото на уважаван морски микробиолог, чиято впечатляваща биография Лий бе прочела. Един китайски учен от неговия ранг не можеше да бъде видян без бяла престилка.
– Радвам се да се запознаем, доктор Кейн – усмихна се Лий, поглеждайки поклащащите се от вятъра палми и избелялата сграда, кацнала върху нисък, тревист хълм, на няколкостотин метра от пристана. – Не съм виждала друга лаборатория, разположена на толкова живописно място.
Кейн се ухили криво.
– Не е и наполовина толкова живописно, колкото сегашните обитатели на острова. – Той грабна куфара на гостенката си и закрачи енергично към вътрешността. – Елате, ще ви покажа къде ще се настаните.
Двамата се изкачиха по издълбани в хълма стъпала и продължиха по пътека от начупени мидени черупки към спретнати колиби, боядисани в розово с бели ивици. Кейн отвори вратата на една от колибите и покани Лий да влезе. В тясното пространство бяха побрани легло, стол, гардероб и едно бюро.
– Не е като хотел „Риц”, но има всичко необходимо – каза извинително Кейн.
Лий си спомни за своята колиба в селото.
– Сигурна съм, че тук ще ми е много удобно.
Кейн остави куфара на леглото.
– Радвам се да го чуя, доктор Лий – каза той. – Как пътувахте?
– Дълго! – отвърна тя, подсилвайки отговора си с дълбока въздишка. – Но се радвам, че отново съм в Съединените щати.
– Чух, че сте прекарали известно време в Харвард – каза Кейн. – Оценяваме факта, че дойдохте, за да ни помогнете.
– Как бих могла да не дойда, доктор Кейн? – отвърна Лий. – Досега светът имаше късмет. Въпреки постиженията на медицината, ние така и не разработихме ваксина за първата епидемия от инфлуенца от 1918 г. В момента си имаме работа с мутирал щам на този вирус. Изходът от тази ситуация зависи от работата ни тук. Кога мога да започна?
Макс Кейн се усмихна на нетърпението ѝ.
– Ще ви донеса нещо студено за пиене – каза той, – и ще ви разведа наоколо, ако желаете.
– Може по някое време да заспя права, заради часовата разлика, но засега съм добре – отвърна тя.
Макс Кейн я заведе до верандата на една сграда, типична за морски курорт.
Докато Сонг си почиваше на един дървен шезлонг, Кейн влезе вътре и донесе две чаши сок от манго и портокал с много лед. Лий отпи от освежителната напитка и се загледа в брега. Очакваше центърът на тайното изследване със световно значение да бъде заобиколен от огради и тълпи охранители и не можеше да скрие учудването си от спокойната идилична картина.
– Трудно е да си представиш, че тук има лаборатория, в която се прави такова важно изследване – рече тя. – Много е спокойно.
– Хората ще започнат да задават въпроси, ако сложим бодлива тел и наблюдателни кули. Стараем се да запазим образа на малък, спокоен изследователски център. Решихме, че най-добрата тактика е да се крием пред погледа на всички. На сайта ни пише, че лабораторията е частна и че работата ни е толкова скучна, че никой не би трябвало да си прави труда да идва. Вероятно си забелязала табелите „Частна собственост”, поставени навсякъде из острова. Досега сме имали само няколко молби за посещение, които успяхме да отклоним.