– Споменахте, че сте уверени в успеха си – каза Лий.
– Аз съм умерен оптимист. Като вирусолог, вие знаете колко е сложно да се разработи антивирусен агент.
Лий кимна.
– Все още се изумявам – каза тя – от сложността на механизмите, събрани в нещо, което на практика представлява микроскопична нуклеинова киселина, обвита с протеин.
Кейн на свой ред кимна.
– Винаги съм вярвал, че липсата на вкаменени следи от вируси е косвено доказателство, че те са извънземна форма на живот.
– Вие не сте единственият, който лансира подобна теория – каза Лий, – но трябва да се борим с пришълците с инструментите, с които разполагаме на земята. – Тя се усмихна. – Или във вашия случай, каквото откриете в морето. Как мога да ви помогна, докато съм тук?
– Работим върху едно единствено антивирусно вещество. Можем да използваме вашия опит като вирусолог, докато правим различни проби с него. В същото време – добави той, – бих искал да разработите епидемиологичен план как най-успешно да използваме ваксината, след като я синтезираме.
– Близо ли сте до този момент? – попита тя.
– Иска ми се да бяхме още по-близо. Но, да, на финалната права сме – отговори той.
Кейн зави по една добре утъпкана пътека, която се отклоняваше от главната алея. След около трийсет метра, пътеката свърши пред циментова постройка. Един мъж стоеше пред стоманената врата. Носеше къси панталони и синя тениска, и можеше да мине за работник по поддръжката, но вместо инструменти, от широкия кожен колан на кръста му стърчеше пистолет. Мъжът не изглеждаше изненадан да ги види. Сонг Лий си спомни думите на Макс Кейн, че навсякъде из острова има монтирани камери.
Мъжът отвори вратата и се отдръпна, за да пропусне гостите. Вътре беше студено и тъмно, с изключение на светлината от десетките аквариуми, в които мърдаха различни морски същества. От водните помпи се чуваше слабо бръмчене.
Докато вървяха покрай аквариумите, Кейн каза:
– Изследвахме всички тези организми, но след обаждането от Центъра за контрол на заболяванията, се наложи да ускорим работата си.
Доктор Кейн спря до една странична врата и натисна няколко цифри върху електронната клавиатура. Вратата щракна и се отвори. Показа се малка тъмна стаичка. Слаба студена синя светлина идваше от един аквариум с овална форма. Сиянието се излъчваше от няколко бавнодвижещи се кръгли същества, които се издигаха и спускаха в аквариума в странен бавен танц.
Сонг Лий беше запленена от призрачните създания.
– Прекрасни са! – възхити се тя.
– Запознайте се със синята медуза, доктор Лий – каза Кейн. – Всичките ни усилия са концентрирани върху това красиво създание. Отровата му е едно от най-сложните химични вещества, които съм срещал.
– Да не искате да кажете, че тази медуза е източникът на веществото, което се опитвате да синтезирате?
– Точно така. И най-малкото количество от отровата на медузата е смъртоносно за човека, но съдбата на милиони души зависи от това скромно създание в аквариума. Ще ви разкажа подробностите след като си починете.
Будният ум на доктор Лий жадуваше още информация.
– Не се нуждая от почивка – настоя тя. – Искам да започна веднага.
Подобна на роза, зад деликатността на Сонг Лий се криеха бодли, изострени от горчивия ѝ опит с безмилостната китайска бюрокрация. Въпреки сериозността на разговора, Кейн не успя да скрие усмивката си.
– Ще ви запозная с екипа – каза той.
Кейн поведе Лий през лабораториите и я представи на другите талантливи учени, които работеха върху проекта „Медуза”. Доктор Лий беше особено впечатлена от Луис Мичъл, главният помощник на Кейн и ръководител на проекта. Но дългият път и часовата разлика постепенно изцедиха енергията на Лий и тя реши да отиде да се наспи в уютната си колиба.
Сутринта, веднага щом се събуди, се захвана за работа. През следващите няколко дни доктор Лий ставаше рано и работеше до късно. Единствената почивка от натоварения ѝ график беше ежедневната разходка с каяк сред мангровите гори. Веднъж на ден целият екип от учени се събираше на обща среща в трапезарията. Под всеобщи овации, доктор Кейн обяви, че веществото, което търсят, е идентифицирано и той и група доброволци ще работят в изолация, за да довършат синтезирането му в една от новите лаборатории. Той не спомена къде се намира тя, а само че е близо до източника. Лий се съгласи да остане на Боунфиш Кий заедно с няколко души от екипа, за да довърши епидемиологичния анализ и да изготви план за производството и разпределението на ваксината.