Карантината имаше ефект, но Лий знаеше, че е въпрос на време вирусът да бъде изпуснат и да започне да се разпространява. Докато анализираше данните за огнищата на зараза, тя не спираше да мисли за китайския опит с вируса ТОРС. Всички хора, за които имаше съмнение, че са заразени, бяха поставяни в стаи, изолирани от останалия свят чрез две херметизирани врати и дишаха филтриран въздух. Но въпреки това болестта успя да се разпространи.
Няколко седмици след изолацията на основната група учени, на острова започна да пристига информация от тайната лаборатория. Най-вълнуващата новина беше, че токсинът е бил синтезиран. Това беше най-сериозната крачка към създаването на ваксината.
Вдъхновена от успешното изследване, Лий побърза да разработи плана за разпределение на ваксината и ограничаването на епидемията.
Доктор Хуанг беше помолил да го информира как върви работата. Единственото място на острова, където мобилните телефони имаха покритие, беше на върха на една стара водна кула. Всеки ден след работа Лий се изкачваше там и разказваше за работата по проекта на своя стар приятел и ментор.
Тя нямаше как да знае, че всяка нейна дума стига и до неприятелски уши.
4
Бермудски острови,
три месеца по-късно
Шофьорът на таксито тревожно изгледа мъжа на бордюра пред терминала за пристигащи на международното летище „Ел Еф Уейд”. Потенциалният клиент имаше невчесана червеникава коса, прибрана назад в къса опашка, и силно брадясало лице. Беше облечен с изтъркани дънки, високи червени кецове, слънчеви очила в стил Елтън Джон с бели пластмасови рамки и измачкано ленено сако върху тениска със снимка на Джери Гарсия от „Грейтфул Дед”.
– Моля ви, откарайте ме до пристанището – каза Макс Кейн.
Той метна торбата си на задната седалка и после се пъхна до нея. Шофьорът сви рамене и включи на скорост. Работата си е работа.
Кейн се облегна назад и затвори очи. Мозъкът му щеше да експлодира. Нетърпението му растеше с всеки километър, изминат през последните двайсет и четири часа. Дългият полет от Тихия океан до Северна Америка и двучасовият преход от Ню Йорк бяха нищо в сравнение с привидно безкрайните минути, в които таксито се влачеше до морето.
Кейн помоли шофьора да спре близо до един кораб с тюркоазен корпус. Отличителният цвят и надписът „НАМПД“ точно под името на кораба „Уилям Бийб” показваха, че плавателният съд принадлежи на Националната агенция за морско и подводно дело, най-голямата организация в света за изследване на океаните.
Кейн слезе от таксито и връчи няколко банкноти на шофьора. После метна торбата си през рамо и бързо се качи по стълбата. Една жена с миловидно лице, облечена в униформа, посрещна Кейн с топла усмивка.
– Добър ден – каза тя. – Името ми е Марла Хейс. Аз съм трети помощник капитан на този кораб. А вие сте?
– Макс Кейн.
Тя провери в списъка, който държеше и отбеляза името на Кейн.
– Добре дошли на борда на „Бийб”, доктор Кейн. Ще ви отведа до вашата каюта и после ще ви покажа кораба.
– Ако не възразявате, изминах дълъг път и нямам търпение да видя „Б3”.
– Няма проблем – отвърна Марла и поведе Кейн към кърмата.
Дългият седемдесет и шест метра изследователски кораб беше нещо като морски еквивалент на професионален щангист. А кърмата му със здрав кран и широка палуба, беше най-натоварената част от него. По нея беше пълно с макари и подемници, които учените използваха, за да спускат подводните устройства, с които изследваха дълбините. Погледът на Кейн се плъзна по огромна, портокалова на цвят сфера, висяща в стоманена люлка под високия кран. По повърхността на сферата имаше три илюминатора, напомнящи за оръдия с къс обсег.
– Ето я – каза Марла. – Ще мина след малко да проверя как сте.
Кейн благодари на младата жена и внимателно приближи сферата, като стъпваше предпазливо, сякаш очакваше странният обект да скочи на трите крака, които стърчаха от основата му. Докторът заобиколи сферата и за малко да се сблъска с един мъж в хавайска риза и къси работни панталони, който стоеше пред кръгъл отвор с диаметър малко повече от трийсет сантиметра. Главата на мъжа беше в сферата – сякаш беше погълнат от изцъкленото чудовище. Симфонията от нецензурни ругатни, ехтящи от вътрешността на сферата, сякаш долитаха от пещера.