Кейн остави торбата си на земята и попита:
– Тесничко ли ви е?
Мъжът удари главата си, докато се опитваше да излезе, което предизвика още няколко цветисти псувни, и отметна кичур посивели коси от очите си, по-сини от корали в спокойна морска вода. Той беше широкоплещест, висок около метър и осемдесет, и вероятно тежеше около деветдесет килограма. Мъжът се усмихна, показвайки идеални бели зъби, който блеснаха на бронзовото му лицето. Ясен знак за годините, прекарани в морето.
– Много тясно! Ще ми трябва обувалка и кутия с мас, за да вляза в тази антика, извадена от бунището – каза той.
От отвора се подаде още едно лице с бронзов тен и широка усмивка:
– Откажи се, Кърт! Ще трябва да те полеят със смазка и да те набият с ковашки чук.
Широкоплещестият мъж направи отвратена гримаса. После протегна ръката си.
– Аз съм Кърт Остин, ръководител на експедицията „Батисфера 3”.
Вторият мъж се измъкна с краката напред от сферата и също се представи.
– Джо Дзавала – каза той. – Аз съм инженерът на проекта „Б3”.
– Приятно ми е да се запозная и с двама ви. Името ми е Макс Кейн. – Той посочи сферата с пръст. – И смятате да се спусна на деветстотин метра под повърхността с тази антика, извадена от бунището?
Остин и Дзавала се спогледаха слисано.
– Много ми е приятно, доктор Кейн. Съжалявам, че се усъмних във вашия здрав разум – рече смутено Остин.
– Не за пръв път ме обвиняват, че ми липсват важни чаркове в мозъка. Човек свиква, когато се занимава само с изследвания. – Кейн свали слънчевите си очила и погледна двамата мъже с очи сини като морето наоколо. – И ме наричайте Док.
Остин посочи оранжевата сфера.
– Забрави думите ми отпреди малко, Док. Бих се спуснал още сега, ако батисферата беше малко по-голяма. Джо е най-добрият специалист по дълбоководно гмуркане. Той направи водолазната камбана безопасна като подводница на НАМПД.
Дзавала погледна изпитателно сферата.
– Използвах технология, която не е била достъпна през трийсетте, когато Бийб и Бартън са направили първата батисфера и са се потопили на 922 метра дълбочина през 1934 г., но иначе конструкцията е близка до тяхната. Батисферата им е била прекрасна със своята простота.
– Днес конструкцията на батисферата ни се струва толкова логична – каза Кейн. – Първоначално Уилям Бийб решил, че цилиндричната форма ще е по-подходяща. Той говорил със своя приятел, Теди Рузвелт, няколко години преди спускането и нарисувал идеята си върху една салфетка. Рузвелт не се е съгласил с него и вместо цилиндър нарисувал кръг – неговата идея за камера с формата на глобус. След време, когато Бийб видял сферичния дизайн на Отис Бартън, осъзнал, че това е единственият начин да се справи с налягането на голяма дълбочина.
Дзавала и преди беше чувал историята.
– Бийб е разбрал, че двете основи на цилиндъра биха се вдлъбнали навътре заради налягането – продължи историята той, – но при сферата налягането се разпределя равномерно по цялата повърхност. – Дзавала клекна до апарата и прокара ръка по здравите подпори, върху които стояха краката. – Монтирах допълнителни плавателни торби в плазовете. Тук не става дума за обикновено подсигуряване, Док. Аз ще се спусна с теб.
Кейн потърка ръце като гладен човек пред сочна пържола.
– Това е една сбъдната мечта – каза той. – Използвах всичките си връзки, за да ме включат в списъка за гмуркане. Уилям Бийб ме вдъхнови да стана морски микробиолог. Като дете прочетох за светещата дълбоководна риба, която открил. Исках да преживея същите неща, които е преживял и той.
– Моето най-голямо приключение бе неуспешният ми опит да се напъхам през тази трийсет и пет сантиметрова врата – призна си Остин. – Защо не пробваш ти, Док?
Кейн, който беше висок около сто и седемдесет сантиметра, окачи сакото си на рамката на батисферата и после се вмъкна с главата напред през кръглия отвор.
– По-просторно е, отколкото изглежда отвън – чу се гласът му отвътре.
– Оригиналната батисфера е била 143 сантиметра в диаметър и стените ѝ били изработени от четирисантиметрова първокачествена закалена стомана – каза Дзавала. – Във вътрешността ѝ, освен гмуркачите, имало кислородни бутилки, филтри, фенер и телефонни кабели. Ние послъгахме малко. Илюминаторите са направени от полимер, вместо от кварц. Въжето е от кевлар, вместо от стомана, и заменихме медните комуникационни кабели с оптични. Освен това смалихме обемистите уреди. Бих предпочел сферата да е направена от титан, но цената щеше да е много по-висока.
Кейн с лекота излезе от апарата и загледа Дзавала почти с благоговение.