– Свършил си отлична работа, Джо! Бийб и Бартън са знаели, че рискуват живота си, но техният младежки ентусиазъм е надделял над страха им.
– Явно този ентусиазъм е заразил и теб, щом си изминал целият път дотук– каза Остин. – Разбрах, че си бил в Тихия океан.
– Да. Работех за Чичо Сам. Рутинна работа. За моя радост тъкмо приключвахме. Никак не ми се искаше да пропусна гмуркането.
Към батисферата се приближиха третият помощник капитан и двама мъже и една жена с камери, прожектори и микрофони.
– Това е филмовият екип на НАМПД – обясни Остин. – Те ще интервюират безстрашните гмуркачи.
По лицето на Макс Кейн се изписа паника.
– Сигурно изглеждам ужасно! И мириша! Не могат ли да почакат докато си взема душ и обръсна цялата тази четина от лицето си?
– Джо ще говори с тях, докато се оправиш. Ще се видим на мостика след като приключите с интервюто – каза Остин. – Трябва да обсъдим плана за утре.
На път към мостика Остин си спомни своето собствено детство в Сиатъл и как книгите на Бийб не даваха мира на въображението му. Сети се за една от историите, които много го беше впечатлила. Бийб стоял на ръба на една подводна пропаст, а маркучът, доставящ кислород до апарата, бил опънат до скъсване. Той гледал с копнеж към дълбините, които не можел да достигне. Случката обобщаваше склонността на Остин постоянно да поставя на изпитание границите на собствените си възможности.
Роден и отраснал в Сиатъл, Остин остана верен на момчешките си мечти, като се записа да учи „Системи за управление” във Вашингтонския университет. По същото време посещаваше и престижното училище за дълбоководно гмуркане. Завърши го с диплома по специалност „Спасяване“. Няколко години работи на нефтени платформи в Северно море и във фирмата на баща си за изваждане на потънали кораби, но приключенският му дух се нуждаеше от свобода. Ето защо прие поканата да стане част от екипа на един таен отдел на ЦРУ за подводно разузнаване. Скоро беше негов ръководител и остана такъв до края на Студената война, когато отделът беше закрит. Баща му се надяваше, че ще се върне към семейната фирма, но Остин се включи в НАМПД и оглави един специален екип, в който влизаха Дзавала и съпрузите Пол и Гамей Траут. Адмирал Сандекър бе преценил, че трябва да сформира Специален екип за разследване на необичайни загадки над и под повърхността на световния океан.
След приключване на последната мисия – търсенето на отдавна изгубената финикийска статуя, известна като „Мореплавателя”, Остин бе дочул, че Националното географско дружество и Нюйоркското зоологическо дружество дават пари за създаването на филм за историческото гмуркане с батисфера на Бийб през 1934 г. Актьори щяха да играят ролите на Бийб и Бартън в бутафорна батисфера, а повечето от гмурканията щяха да бъдат симулирани.
Остин убеди ръководството на НАМПД да позволи на Дзавала да конструира съвременна батисфера. Водолазната камбана трябваше да бъде спусната от един от изследователските кораб на агенцията – „Уилям Бийб” и да помогне с подводни документални снимки за създаването на филма. Като всички държавни агенции, НАМПД трябваше да се бори за своя дял от федералното финансиране, а и добрата реклама нямаше да ѝ навреди.
Дърк Пит бе поел поста директор на НАМПД, след като адмирал Сандекър стана вицепрезидент на Съединените щати. Новият директор също беше заинтересован работата на агенцията да има позитивен образ пред общестото. Дълбоководната камера на батисферата щеше да бъде рециклирана след края на филма и щеше да се превърне в сърце на съвсем нов подводен апарат. Водолазната камбана получи името „Б3”, защото беше третият корпус, създаден по плановете на Бийб и Бартън.
Следвани от оператор и звукотехник, Дзавала и гладко избръснатият Кейн се качиха на мостика, след като приключиха с интервютата. Остин представи Кейн на капитана Майк Генън, опитен член на НАМПД. Той разпъна една карта на масата и посочи остров Нонсач, близо до североизточния край на Бермудския архипелаг.
– Ще пуснем котва колкото се може по-близо до мястото, на което е спрял Бийб – каза капитанът. – Ще сме на около тринайсет километра от сушата с малко над деветстотин метра вода под кила на кораба.
– Избрахме по-плитко място от планираното, за да можем да заснемем морското дъно – допълни Остин. – Каква е прогнозата за времето?
– Довечера се очаква силен вятър, но до сутринта трябва да утихне – отвърна Генън.
Остин се обърна към Кейн.
– Само ние говорим, Док. Какво се надяваш да откриеш при това гмуркане?