Кейн помисли малко преди да отговори.
– Чудеса – отвърна той, усмихвайки се загадъчно.
– Как така?
– Когато Бийб съобщил, че е уловил светещи риби в мрежите си, неговите колеги учени не му повярвали. Бийб се надявал, че батисферата ще докаже откритието му. Той се сравнявал с палеонтолог, който може да върне времето назад и да види вкаменелостите живи. Също като Бийб, моята надежда е да разкрия чудесата, криещи се под повърхността на океана.
– Чудеса в биомедицината? – не се предаваше Остин.
Замечтаното изражение на Кейн се стопи.
– Как така биомедицина? – в гласа на Кейн се прокрадна остра нотка. Той се взря във видеокамерата.
– Проверих Боунфиш Кий в „Гугъл”. На вашата страница се споменава един заместител на морфина, който вашата лаборатория е разработила от отрова на охлюви. Питам се дали сте открили нещо подобно в Тихия океан.
Кейн се усмихна.
– Говорех като морски микробиолог... метафорично.
Остин кимна.
– Да поговорим за чудеса и метафори докато вечеряме, Док.
Кейн се прозя широко.
– Мисля, че ми е време да поспя – отвърна той. – Извинете за притеснението, капитане, но се чудех дали може да получа един сандвич в каютата си. По-добре да се наспя, за да бъда свеж за утрешното гмуркане.
Остин каза, че ще се видят сутринта. Той замислено проследи как Кейн напуска мостика, като се чудеше защо докторът реагира толкова остро на един съвсем обикновен въпрос. После се обърна и продължи разговора си с капитана.
На следващата сутрин корабът на НАМПД пое по курса на експедицията на Бийб – първо през Кесъл Роудс, после покрай високи, назъбени скали и стари фортове, подмина Гърнет Рок и излезе в открито море.
Силният вятър бе утихнал, но вълните още се гонеха една друга с белите си гребени. Въпреки вълнението корабът плава около час в открито море и пусна котва.
Водолазната камбана беше минала през какви ли не тестове, но въпреки това Дзавала искаше да я пусне празна поне веднъж преди основното потапяне. Кранът издигна запечатаната батисфера над водата и я спусна на петнайсет метра. След четвърт час извадиха „Б3” на палубата и Дзавала огледа вътрешността ѝ.
– По-суха е от пясък в пустиня – каза той.
– Готов ли си да се гмурнеш, Док? – попита Остин.
– Готов съм от почти четирийсет години – отвърна Кейн.
Дзавала метна две надуваеми възглавници и малко одеяла през отвора.
– Бийб и Бартън са седели на твърдия студен под – каза той. – Реших, че поне минимален комфорт няма да ни се отрази зле.
На свой ред, Кейн извади две кепета от чантата си и връчи едното на Дзавала.
– Бартън никога не се е гмуркал без късметлийската си шапка.
Дзавала си сложи кепето и се мушна през люка на батисферата, като внимаваше да не закачи подплатеното си яке и панталони на стоманените болтове около отвора. Инженерът се сви до контролното табло. Кейн влезе след него и седна до илюминатора. Дзавала включи кислорода и извика на Остин:
– Затвори люка, Кърт, че става течение!
– Ще се видим след няколко часа и ще пийнем по една маргарита – викна им Остин и заповяда да започнат затварянето на люка на батисферата.
Кранът вдигна сто и осемдесет-килограмовия люк и го приближи до отвора на батискафа. С пневматичен гайковерт техниците завиха десетте огромни гайки върху болтовете. Кейн и Остин си стиснаха ръце през десетсантиметров кръгъл отвор в центъра на люка, през който се вкарваха инструменти, без да се налага да се маха огромния капак. После техниците затвориха и този отвор.
Остин взе микрофона, свързан с комуникационната система на батисферата, и предупреди гмуркачите, че кранът ще ги издигнати във въздуха. „Б3” се залюля над палубата, сякаш две хиляди и петстотин килограмовата стоманена сфера беше лека като перце. Кранът бавно я премести и я задържа на осем метра над повърхността на водата.
Остин се свърза с батисфера по радиостанцията и даде разрешение на Дзавала да започне спускането.
През илюминаторите на „Б3” Дзавала и Кейн зърнаха лицата на екипажа и снимачния екип, части от кораба и небето, преди всичко да се изпълни със зелени мехурчета и пяна. „Б3” се плъзна в кристално чистите води на океана.
Кранът продължи да спуска водолазната камбана докато водата не я покри напълно.
– Благодаря за мекото кацане – проехтя далечният глас на Дзавала през микрофона.
– Много сме добри, можем да потопи тази поничка дори в чаша кафе – отвърна Остин.
– Не ми говори за кафе и други напитки – засмя се Дзавала. – Тоалетната се намира извън батисферата.
– Следващият път ще ти резервирам каюта в първа класа.