– Оценявам предложението, но главната ми грижа е краката ни да останат сухи. Давайте към следващата спирка.
Лебедката развъртя петнайсет метра кабел и батисферата спря за последна проверка на безопасността. Дзавала и Кейн огледаха вътрешността за влага, като с особено внимание провериха водонепромокаемите пломби около люка.
Всичко изглеждаше наред. Дзавала провери кислородните запаси, циркулацията на въздуха и комуникационните системи. Индикаторите показваха, че всички електронни нерви и бели дробове на батисферата работят отлично. Той се свърза с кораба-майка.
– Всичко е наред, Кърт. Системите работят. Готов ли си, Док?
– Спускайте ни! – отвърна Кейн.
Пенливите ръце на морето обгърнаха батисферата като отдавна изгубен роднина и само един стълб с мехурчета посочваше мястото, от което кухата сфера и двамата ѝ пътници започнаха деветстотинметровото спускане до подводното царство на Нептун.
5
Двамата пасажери на „Б3” бяха запечатани като в стоманена клетка, която щеше да затрудни дори и Хари Худини, но образите им свободно обикаляха планетата. Две миниатюрни камери на вътрешната стена предаваха изображения от кабината на батисферата към мачтовата антена на кораба „Бийб“, откъдето сигналът политаше към сателитите и незабавно се предаваше към лаборатории и класни стаи по света.
На хиляди километри от Бермуда, една червено-бяла комуникационна шамандура, плаваща в отдалечена част от Тихия океан, препредаваше снимките до слабо осветена стая на деветдесет метра под повърхността. Цял ред телевизионни екрани на стената на полукръгла камера показваха зеленикави кадри на ята риби, преминаващи пред камерите като раздухани от вятъра конфети.
Дузина мъже и жени се бяха събрали около единствения екран, който не показваше морското дъно. Погледите им бяха вперени в синьо-черно изображение на земното кълбо и надпис „НАМПД”. Докато наблюдаваха, буквите бяха заменени от кадри от вътрешността на „Б3” и двамата му пасажери.
– Еха! – извика Луис Мичъл и размаха ръце. – Той носи късметлийската си шапка!
Чу се смях. В този момент Макс Кейн заговори и настъпи тишина. Думите и движението на устните му леко се разминаваха. Той се наведе към камерата, а очите и бузите му странно се уголемиха заради оптическото изкривяване на лещата.
– Здравейте на всички! Казвам се доктор Макс Кейн. Директор съм на Морския център на Боунфиш Кий. В момента се намирав в копие на батисферата на Бийб и Бартън.
– Докторът обича да се раздава за лабораторията – каза един мъж с посивяла коса, отдясно на Луис.
Кейн продължи:
– Намираме се в Бермудски води, където скоро ще повторим историческото деветстотинметрово спускане на батисферата на Бийб и Бартън, извършено през 1934 г. Това е третият апарат от този вид, затова накратко го наричаме „Б3”. Пилотът на батисферата е Джо Дзавала, морски инженер от Националната агенция за морско и подводно дело. Джо е конструирал копието на батисферата.
Лицето на Дзавала се появи на екрана и той започна да описва техническите нововъведения в „Б3”. Луис слушаше с половин ухо. Повече я интересуваше красотата на инженера от НАМПД, отколкото неговите професионални умения.
– Завиждам на доктора – каза тя, без да сваля поглед от лицето на Дзавала.
– Аз също – отвърна мъжът с посивялата коса, морски биолог на име Франк Логан. – Каква изключителна научна възможност!
Луис се усмихна леко, сякаш бе чула някаква шега. Желанието ѝ да прекара повече време в тясното пространство на батисферата с красивия Дзавала, нямаше нищо общо с науката. Е, може би с биологията.
Камерата превключи отново на Кейн.
– Браво, Джо! – каза Кейн. – Сега бих искал да поздравя всички, които помогнаха да осъществим този проект и да изкажа личната си благодарност към „Нешънъл Джиографик”, „Нюйоркското зоологическо дружество”, правителството на Бермуда... и на НАМПД, разбира се. – Той приближи лицето си до камерата, движение, което го направи да изглежда като ухилена огромна риба. – Искам да поздравя и всички обитатели на „Селенията на Дейви Джоунс”!
Стаята се огласи от шумни възгласи и ръкопляскания.
Логан беше спокоен човек от Средния Запад и обикновено поведението му беше доста сдържано, но от вълнение се плесна по бедрата.
– Еха! – възкликна той. – Чудесно е, че Док спомена всички нас, които работим в „Селенията на Дейви Джоунс”. Жалко, че не можем да върнем услугата.
– Всъщност е възможно, но не е препоръчително – намеси се Луис. – Светът дори не подозира за съществуването на тази подводна лаборатория! Вероятно сме просто едно перо в бюджета на Конгреса, хитро замаскирано като поръчка за петстотиндоларови капаци за тоалетни чинии за флота.