Нямаше много време да разгледа внимателно странното създание, защото сферата отново се разклати.
– Забелязахме, че кабелът се поклаща близо до повърхността – прозвуча гласът на Кърт през говорителя. – Какво става?
Батисферата се полюшна още веднъж.
– Тук долу има нещо – отвърна Дзавала.
– Какви ги говориш? – попита Остин.
Дзавала не беше сигурен, затова просто каза:
– Издърпайте ни!
– Дръжте се – отвърна Остин. – Включваме лебедката.
Батисферата се стабилизира. Числата върху ехолота примигнаха, показвайки, че сферата се движи към повърхността. Кейн се усмихна, но изражението на лицето му замръзна, когато батисферата се разклати отново. Секунда по-късно, мъжете в „Б3” бяха в безтегловност, сякаш падаха с повреден асансьор.
Батисферата летеше свободно към дълбините.
7
Остин се провеси през перилата на кораба и видя въжето на „Б3” да се усуква като скъсана струна на цигулка. Той включи микрофона, който го свързваше с батисферата.
– Какво става, Джо? Кабелът полудя.
Остин чу неясни гласове и откъслечни неразбираеми думи на фона на силен звук от дрънчене на метал. Изведнъж, кабелът спря да се върти и линията замлъкна.
Остин напрегна слух. Нищо! Нямаше дори статичен шум. Той свали слушалките и провери кабелите. Всичко си беше наред. Кърт свали радиопредавателя от колана си и се свърза с капитана на мостика.
– Загубих връзка с „Б3”. Получавате ли картина?
– Не и при нас сигналът прекъсна – докладва капитанът.
– Проверихте ли резервните системи? – попита Остин.
За разлика от оригиналната батисфера, която е била свързана с повърхността чрез един единствен телефонен кабел, „Б3” имаше няколко различни комуникационни кабела, в случай че някой от тях прекъсне.
– Проверих ги, Кърт, нищо! Всички системи са се изключили.
Загорялото лице на Остин замръзна. Нямаше никаква логика. Ако една от системите е изключила, другата трябваше да заработи. Дзавала се хвалеше, че уредите, които е проектирал за „Б3”, са същите като в най-модерните пътнически самолети.
Остин нареди на оператора на крана да навие въжето. Докато то излизаше от водата и се намотаваше около барабана, в слушалките на Остин се чу гласът на оператора.
– Хей, Кърт, нещо не е наред... От другата страна няма никакво съпротивление. Кабелът излиза твърде бързо и лесно. Сякаш навивам корда на въдица, след като рибата се е откъснала.
Остин помоли мъжа да прибере батисферата възможно най-бързо. Целият екип се беше струпал на перилата и безмълвно гледаше кабела. Филмовият екип на НАМПД усети напрежението във въздуха и спря да снима.
– Почти е на повърхността – предупреди оператора на крана. – Пазете се!
Мъжът забави скоростта на навиване, но въпреки това кабелът изплющя като камшик, когато излезе от водата. Операторът на крана внимателно прехвърли висящия кабел над перилата на кораба и го остави на палубата. Остин се приближи до кабела и вдигна края му.
– Проклетото нещо се е скъсало! – възкликна той.
Остин знаеше, че кабелът може да издържи десет пъти по-голяма тежест от тази на „Б3”. Скъсаните нишки бяха равни, като космите на четка за рисуване. Кърт се обърна към океанографа от НАМПД, който беше избрал мястото за спускане.
– Долу има ли нещо, което може да скъса кабела например коралов риф, или скала? – попита той.
– Дъното е равно като дъска за гладене – отговори мъжът, почти обиден от въпроса. – Има килим от водна растителност, но това е всичко. Само тиня и нищо друго. Затова избрахме това място.
Капитан Генън бързо се спусна от мостика, като видя как Остин оглежда кабела.
– Какво се е случило, по дяволите? – попита гневно той
Остин поклати глава.
– Де да знаех.
– От лодките на пресата не спират да звънят – каза капитанът. – Искат да знаят какво се е случило с видео сигнала.
Остин погледна към кордона от кръжащи лодки, държани настрана от патрула на бреговата охрана.
– Кажете им, че има проблем с оптичния кабел. Трябва ни време да разберем какво става.
Капитанът се свърза с мостика, предаде думите на Остин и отново постави радиопредавателя на колана си.
– Всичко ще бъде наред, нали, Кърт? – попита Генън с тревожни очи. – Плавателните торби на „Б3” ще ги върнат на повърхността.
Остин примижа на слънчевата светлина, отразяваща се от повърхността на океана.
– Батисферата е на стотици метри под нас. Да ѝ дадем малко време. Но предлагам да подготвим подводния робот, в случай че се наложи да огледаме дъното.