Усилията предизвикаха гадене у Дзавала. Той се пресегна към аптечката на стената, счупи една ампула и я размаха леко пред ноздрите си. Острата миризма веднага проясни съзнанието му.
Дзавала свали късметлийската си шапка и внимателно опипа главата си. Усети цицина, голява колкото яйце. Той сипа малко вода върху една марля и сложи компрес на главата си.
Дори най-слабото притискане беше болезнено, но пулсирането отслабна.
Дзавала подложи една възглавница под главата на Кейн. После свали шапката му и направи компрес и на него. Кейн трепна и очите му се отвориха.
– Ох! – каза той.
Добър знак.
– Съжалявам, Док, Флорънс Найтингейл7 не успя да дойде, затова ще трябва да се задоволиш с мен – усмихна се Дзавала. – Опитай да си мръднеш пръстите на ръцете и краката.
Кейн сви пръстите на ръцете и краката си, после сви колене и се намръщи от болка.
– Мисля, че нямам нищо счупено.
Дзавала му помогна да стане и му подаде шише с вода. Изчака Кейн да отпие няколко глътки и попита:
– Какво си спомняш, Док?
Кейн сви усни.
– Гледах през илюминатора и коментирах... – той хвърли око към слушалките.
– Няма смисъл – отгатна мислите му Дзавала. – Не работят.
Лицето на Кейн пребледня.
– Нямаме връзка с повърхността?
– Временно... Продължавай.
Кейн пое дълбоко дъх.
– Видяхме някаква странна риба или кит. Следващото, което си спомням е, че поехме към Луната... После нищо. Ами ти?
Дзавала посочи с палец нагоре.
– Същото. Полетях във въздуха и после се забих в тавана. Подложих ръката си, за да омекотя удара, но единственото, което постигнах, бе да се ударя. Добре, че имам твърда глава.
– Вероятно кабелът се е откачил от барабана на лебедката.
Дзавала не каза нищо.
– Не разбирам – продължи Кейн, – защо още не са ни издърпали? – Той забеляза, че батисферата е напълно неподвижна и млъкна, за да си поеме дъх. – Не се движим, Джо. Какво се е случило?
Дзавала искаше да избегне паниката, но нямаше как да омекоти ситуацията.
– Изглежда сме паднали на дъното, Док.
Кейн погледна към таблото и видя, че системите работят на акумулатори.
– Ако бяхме закачени, щяхме да имаме ток. По дяволите! Сигурно кабелът се е скъсал.
– Това е почти невъзможно. Може да има и други причини за аварията. Искахме да поддържаме връзка чрез кабел, потопен на повече от деветстотин метра. Помниш ли как Бийб е сравнявал батисферата с грахово зърно, висящо на паякова нишка? Нито една система, създадена от човека, не е безгрешна. Но спокойно... Дори да не сме свързани с повърхността, имаме и други варианти.
Лицето на Кейн грейна.
– Ами да, разбира се! Твоята плавателна система.
Дзавала се усмихна.
– Какво ще кажеш да се качим в бара на „Бийб” и да си приготвим една кана с маргарити?
– Какво чакаме? – Кейн беше въодушевен като осъден на смърт затворник, на който му е дадена единайсетчасова отсрочка.
Дзавала свали една найлонова торба от стената и помоли Кейн да почисти кабината. Това щеше да разсее Макс.
– Резервоарите със сгъстен въздух се намират в центъра на платформата и са свързани с плавателните торби в плазовете – обясни Дзавала. – Когато се натисне това копче, капаците ще се отворят, сгъстеният въздух моментално издува торбите и те ще ни издигнат на повърхността, където корабът ще ни прибере.
Кейн потърка доволно ръце .
– „Маргаритавил“8, ето ни, идваме!
Дзавала се плъзна към таблото, отвори капака на една кутия, в която имаше червено копче, гравирано със стрелка, сочеща нагоре.
– Процесът включва две стъпки – обясни той. – Това копче включва системата, а това до него я задейства. Когато кажа „сега”, ти ще натиснеш твоето копче, а аз моето. После ще изчакаме. Има десетсекундно забавяне.
Кейн постави пръста си на копчето, което Дзавала му посочи.
– Готов съм!
– Сега! – каза Дзавала.
Джо беше изпробвал спасителната система в един басейн и се беше подготвил да чуе силен шум, но след изтичането на десетте секунди не се случи нищо. Двамата с Кейн опитаха отново. Пак нищо. Дзавала се взря внимателно в показанията на приборите, но те не отчитаха никакви повреди..
– Защо не работи? – попита Кейн.
– Вероятно нещо се е повредило при удара в дъното. Не се тревожи, програмирал съм резервна система.
Дзавала затрака по клавиатурата и каза на Кейн да опита отново. И този път торбите не се издуха. Явно трябваше да ги задействат ръчно. Дзавала отвори още едно покрито с пластмаса табло и хвана една дръжка, закачена за кабел. Той обясни, че дърпането на този кабел ще произведе слабо електричество, което от своя страна ще задейства плавателния механизъм.