– Представлението щеше да е пълен провал без звезда като теб – отвърна Стратър.
– А благодарение на теб имам тази къща и всичко, което притежавам – добави Кейлъб.
Стратър пусна една беззъба усмивка.
– Ако има нещо, в което наистина съм добър, то това е да правя представления. В момента, в който те видях, разбрах че можем да се прославим и да станем богати.
Партньорството между двамата мъже започна няколко нощи след като корабът „Принцес” акостира в Ню Бедфорд. Бъчвите с китово масло бяха разтоварени, а собствениците изчислиха печалбите и разпределиха заплатите. Моряците от екипажа, които нямаха съпруги или любими, при които да се приберат, тръгнаха на шумни групи към крайбрежните барове, които с нетърпение очакваха китоловците, за да ги освободят от тежестта на заработените им с тежък труд пари.
Кейлъб остана на кораба. Там го намери капитанът, когато се върна на „Принцес”, за да му донесе заплатата и да го попита дали мисли да се прибере в семейната ферма.
– Не и в този вид – отвърна Кейлъб с тъжна усмивка.
Капитанът подаде на младежа жалката сума – цената за многомесечните му усилия в морето.
– Имаш разрешението ми да останеш на борда, докато корабът отново тръгне на път.
Като слизаше по рампата, капитанът внезапно почувства силен пристъп на тъга заради нещастния младеж на борда. Но щом стъпи на брега плановете за собственото му многообещаващо бъдеще изцяло обсебиха мисълта му.
Горе-долу по същото време Стратър размишляваше върху много по-мрачните перспективи пред себе си, седнал в един западнал бар на няколко преки от кораба. Късметът на бившия амбулантен търговец, който си изкарваше хляба по панаирите, се бе затрил нанякъде и Стратър бе почти разорен. Мъжът отпиваше вяло от халба светла бира, когато моряците от „Принцес” нахълтаха шумно в бара. Решимостта им да се напият бе съпоставима само с енергията, с която убиваха китове.
Стратър наостри уши и се заслуша с интерес в историята за Кейлъб Най – младокът, който бил погълнат от кит. Постоянните клиенти на бара посрещнаха историята с присмех.
– И къде е вашият Йона сега? – провикна се един от пияниците.
– Седи на тъмно на кораба – отговори един от моряците. – Иди и го виж със собствените си очи.
– Единственото, което искам да видя със собствените си очи, е още една халба бира – заяви през смях пияницата.
Стратър се измъкна от шумния бар и пое по тясната уличка към кея. Без никакво колебание прескочи перилото на „Принцес” и стъпи на осветената от няколко фенера палуба.
Кейлъб стоеше до парапета и се взираше в мъждукащите светлини на Ню Бедфорд. Чертите на лицето му не можеха да се различат, но то блестеше с някакво бледо сияние.
В Стратър се събуди панаирджията.
– Имам предложение за теб – обърна се той към младежа. – Ако приемеш, ще те направя богат човек.
Кейлъб изслуша предложението и се замисли. Явно преценяваше възможностите.
Само след няколко седмици Ню Бедфорд осъмна облепен с плакати, които направо избождаха очите с циркаджийския си шрифт и невероятната новина:
„ПОГЪЛНАТ ОТ КИТ!
Живият Йона разказва своята история!”
За първото представление Стратър нае една зала, но тя се оказа малка и му се наложи да отпрати стотиците любопитни, които се тълпяха пред вратите.
Онези, които успяха да се снабдят със скъпоценните билети, в продължение на два часа слушаха вълнуващата история на Кейлъб, който разказваше, изправен пред няколко движещи се рисунка на сцената с харпун в ръка.
Кейлъб даде мизерната си заплата на Стратър, за да плати на художник, който изрисува сравнително достоверни изображения върху няколкометрово платно, навито на руло. Осветената отзад картина се развиваше бавно, а Кейлъб показваше китоловната лодка, нападението на кита и изображение на собствените си крака, стърчащи от устата на животното. Имаше и рисунки на екзотични, покрити с палми острови, с групи туземци по бреговете.
Представлението пожъна такъв успех, че турнето им продължи по цялото Източно крайбрежие. Възхитена и възторжена публика се събираше в църкви и зали и със затаен дъх и зяпнала уста слушаше разказа на Кейлъб.
Стратър измисли някаква евтина брошура с рисунки на полуголи танцуващи туземки, за да направи историята още по-пикантна и я продаваше на останалата без дъх публика.
Няколко години по-късно Стратър и Кейлъб се оттеглиха от бизнеса, богати колкото най-успелите капитани на китоловни кораби.
Стратър си купи имение в Ню Бедфорд, а Кейлъб си построи подобната на торта къща в градчето Феърхевън, точно от другата страна на пристанището на китоловния град. От малката куличка на покрива, той наблюдаваше как пристигат и отплават корабите. Рядко излизаше през деня, а когато напускаше къщата, винаги покриваше главата и лицето си с качулка.