— Добре де! Хубаво! Няма нужда да ме заплашвате, господин Мегре!
Той тръгна да слиза по стълбището. Взе да се преструва на човек от квартала и намигна свойски на Фернанда, преди да излезе.
— Често ли идва тук? — попита Мегре.
— Това е за втори път.
— Съветвам ви да се пазите от него.
— О, познавам този род хора.
Дали имаше предвид онзи период от живота си, когато е зависела от хората от Нравствената полиция?
— Как се чувства Стювелс?
— Добре е. Чете по цял ден. Той ви има доверие.
— А вие?
Дали тя наистина се поколеба, или само така му се стори?
— Аз също.
Но въпреки това като че ли беше отегчена от целия разговор.
— Какви книги му носите сега?
— Сега препрочита целия Марсел Пруст.
— Вие също ли сте го чели?
— Да.
Очевидно Стювелс се беше заел с образованието на жена си, която навремето беше прибрал от улицата.
— Грешите, ако смятате, че идвам при вас като ваш враг. Разбирате каква е ситуацията не по-зле от мен. Искам да я разбера. А засега не разбирам нищо. А вие?
— Аз съм сигурна, че Франц не е извършил престъпление.
— Обичате ли го?
— Тази дума не означава нищо. Би трябвало да се измисли някаква друга дума, каквато няма засега.
Той се качи отново в ателието, където върху дългата маса срещу прозореца бяха подредени инструментите на книговезеца. Пресите се намираха отзад, в полумрака. Наредените по лавиците книги очакваха реда си сред онези, чието подвързване беше започнато.
— Предполагам, че времето му е много точно разпределено. Бихте ли могли да ми разкажете как използва времето си през деня, по възможност най-точно.
— Вече ме питаха същото нещо.
— Така ли? Кой?
— Адвокат Лиотар.
— А дойде ли ви наум, че интересите на адвокат Лиотар не са непременно еднакви с вашите? Допреди три седмици той не бе известен на никого. Затова се опитва да вдигне колкото се може повече шум около своето име. Изобщо не го интересува дали мъжът ви е невинен или виновен.
— Извинете. Ако той докаже неговата невинност, това ще му направи огромна реклама. А и репутацията му ще бъде възстановена по този начин.
— Но ако успее да постигне освобождаването му, без да е доказал по безспорен начин, че е невинен, тогава какво ще стане? Ще мине за голям хитрец и всички ще започнат да искат услугите му. А за вашия съпруг ще казват: „Имаше късмет, че Лиотар успя да го измъкне!“ С други думи, колкото по-виновен ще изглежда Стювелс на хората, толкова повече заслуги ще си приписва адвокатът. Разбирате ли това?
— Във всеки случай, Франц го разбира.
— Той ли ви го каза?
— Да.
— Значи Лиотар не му харесва? Тогава защо си го е избрал?
— Той не го е избирал, а онзи…
— Чакайте за момент. Току-що ми казахте нещо много важно.
— Зная.
— Нарочно ли го направихте?
— Може би. Вече се уморих от целия този шум около нас и разбирам откъде идва. Нямам чувството, че вредя на Франц, когато казвам това.
— Когато старшина Люка е дошъл за обиск у вас, на 21 февруари, към пет часа, той не си е тръгнал сам. Отвел е със себе си и вашия мъж.
— А вие сте го разпитвали цяла нощ — каза тя с укор.
— Такава ми е професията. По онова време Стювелс още нямаше адвокат, понеже не знаеше, че ще бъде обвинен. А оттогава не е бил освобождаван. Върнал се е тук, придружен от неколцина инспектори, и то за много кратко време. Но когато му казах да си избере адвокат, той, без да се колебае, посочи Лиотар.
— Да, разбирам какво искате да кажете.
— Значи адвокатът се е виждал със Стювелс, преди да дойде старшина Люка, така ли?
— Да.
— Значи това е станало на 21 февруари следобед, между посещението на Лапоент и идването на старшината, така ли?
— Да.
— А вие присъствахте ли на техния разговор?
— Не, бях долу и разтребвах основно, понеже преди това бях отсъствала три дни от къщи.
— Не знаете ли какво са си казали? Те познаваха ли се преди това?
— Не.
— Значи мъжът ви не му се е обаждал по телефона, за да го помоли да дойде тук?
— Почти съм сигурна, че не е.
Хлапетата от квартала едно по едно залепваха лице до прозореца към улицата и затова Мегре предложи:
— Не предпочитате ли да слезем долу?