Мегре влезе в своя кабинет и свали шапката и палтото си. Въпреки че времето беше меко, натъпка с въглища единствената печка, която още съществуваше на „Ке дез’ Орфевр“ и той с толкова усилия беше успял да запази, след като бяха пуснали централното отопление.
Като открехна вратата на канцеларията на инспекторите, той повика младия Лапоент, който току-що беше дошъл на работа.
— Седни.
Затвори внимателно вратата след него и отново каза на младия човек да седне. Обиколи два-три пъти около него, като го наблюдаваше с любопитство.
— Амбициозен ли си?
— Да, господин комисар. Бих искал да направя кариера като вашата. Това дори се нарича претенция, нали така?
— Родителите ти имат ли пари?
— Не. Баща ми е банков служител в Мьолан. С много усилия успя да ни осигури свястно образование на мен и на сестрите ми.
— Влюбен ли си в някоя?
Той нито се изчерви, нито се притесни.
— Не, още не. Имам време. Само на двайсет и четири съм и не искам да се женя, преди да съм си осигурил добро положение.
— В пансиона сам ли живееш?
— Не, за щастие. По-малката ми сестра, Жермен, също живее в Париж. Работи в едно издателство на левия бряг. Живеем двамата заедно. А вечер намира време, за да готви за двама ни, и така ни излиза по-евтино.
— Има ли си приятел?
— Тя е само на осемнайсет.
— Когато ти отиде първия път на улица „Дьо Тюрен“, после върна ли се веднага тук?
Внезапно Лапоент се изчерви и дълго се колеба, преди да отговори.
— Не — призна си накрая. — Бях толкова горд и щастлив от това, че бях открил нещо. Взех си такси и минах през улица „Дьо Бак“, за да кажа на Жермен какво се е случило.
— Добре, малкият. Благодаря ти.
Обезпокоен и разтревожен, Лапоент все още се колебаеше дали да си тръгне.
— Защо ме попитахте за всичко това?
— Аз съм този, който задава въпросите, нали? По-късно може би ти на свой ред ще задаваш въпроси. Вчера беше ли в кабинета на старшина Люка, когато той се е обаждал в управлението на 9-и район?
— Бях в съседния кабинет, а вратата между двата беше отворена.
— В колко часа говори със сестра си?
— Откъде знаете?
— Отговори ми.
— Тя свършва работа в пет часа. Чакаше ме, както често прави, в „Бара при Големия часовник“. Пийнахме там заедно по един аперитив, преди да се приберем.
— И не сте се разделяли цялата вечер?
— Отиде после на кино с една приятелка.
— Видя ли приятелката й?
— Не, но я познавам.
— Това е всичко. Върви.
Мегре искаше да се изяснят окончателно. Обаче му съобщиха, че един шофьор на такси иска да говори с него. Беше едър червендалест мъж на около петдесет. Вероятно беше работил на младини като файтонджия. Ако се съдеше по дъха му, със сигурност беше обърнал няколко чашки бяло вино точно преди да дойде.
— Инспектор Ламбал ми каза да дойда при вас по повод онази млада госпожа.
— А той как е разбрал, че точно ти си я возил?
— Обикновено чакам клиенти на площад „Питал“. Вчера вечерта взе да ме разпитва, както и другите ми колеги. Аз я качих.
— Колко беше часът и къде?
— Трябва да беше около един часа на обяд. Тъкмо свършвах да обядвам в един ресторант на улица „Льопик“. Бях оставил колата си пред вратата. Видях една двойка да излиза от хотела, точно отсреща. Жената веднага се втурна към моето такси. Изглеждаше разочарована, когато видя черната шапка на знаменцето. Понеже бях стигнал вече до кафето, станах и й извиках през улицата да ме почака.
— Как изглеждаше спътникът й?
— Нисък дебеланко, много добре облечен. Приличаше на чужденец. Между четирийсет- и петдесетгодишен, не мога точно да кажа. Не съм го разглеждал внимателно. Беше обърнат към нея и й говореше на някакъв чужд език.
— На какъв език говореха?
— Не знам. Аз съм от Пантен и никога не съм могъл да се оправям в езиците.
— Какъв адрес ви даде?
— Тя беше нервна и нетърпелива. Каза ми да мина най-наред през площад „Анверс“ и да намаля скоростта. През това време гледаше през прозореца. Спрете за момент — каза ми после, — а след това тръгвайте отново, като ви кажа. Правеше знаци на някого. Една лелка с малко момченце се приближи към нас. Госпожата отвори вратата на таксито, помогна на детето да се качи и ми каза да тръгвам.
— Това не ви ли заприлича на отвличане?